„Ловци на бисери” от Жорж Бизе – концертно изпълнение от Концертгебау в Амстердам

Операта „Ловци на бисери” се появява през 1863 г. - време на сериозни изпитания за 25-годишния Жорж Бизе. През 1860 г. се завръща в Париж от дълга обиколка из Италия. Прословутата Римска награда на Парижката консерватория го отвежда там. Бизе изучава в детайли тайните на знаменитото bel canto. Негов кумир е Доницети. В Париж обаче трябва да се бори за оцеляването си и то не само като композитор. Всяка работа за него е добре дошла: дава уроци, оркестрира чужди партитури, прави траскрибции, дори репетира с певците опери на Гуно. Понякога звучи и музиката на Бизе. Но унищожителните критики дълбоко нараняват недотам уверения в собствените си сили композитор. Светлина в тунела се оказва предложението на театър „Лирик“ за написването на опера с екзотичен сюжет, например от Мексико или Индия.
Без съмнение сюжетът на „Ловци на бисери” запалил въображението на Жорж Бизе. Историята за жрицата, която нарушава обета за целомъдрие и щастливото й избавление всъщност не е нещо ново за оперната сцена. Нека си припомним „Весталката” на Спонтини, появила се още през 1807 г. Що се отнася до ориенталската екзотика, тя заема подобаващо място в „Африканката” на Майербер, „Савската царица” на Гуно, „Самсон и Далила” или пък „Лакме”…
Онова, което особено впечатлява в партитурата на Бизе, е ярко обрисуваният сблъсък на силни страсти, на запомнящи се образи заради великолепните мелодии, някои от които са неустоимо изкусителни! Това са част от аргументите на изследователите, които възприемат „Ловци на бисери” като важен етап от пътя към „Кармен”. На 30 септември 1863 г. се състояла премиерата на „Ловци на бисери” в споменатия театър „Лирик“ в Париж.
Успехът, така необходим на автора, бил окуражаващ. Взривовете от аплодисменти изненадали в известна степен Бизе. Но след 18 спектакъла операта изчезнала от репертоара на театъра. Критиците се разделили на два лагера. Едните язвително подхвърляли, че в „Ловци на бисери” няма нито… бисери, нито пък какво да се улови… Поддръжниците на младия композитор изтъквали несъмнените достойнства на неговото творение.
Сред тях бил и Берлиоз, който написал в последната си рецензия: „Партитурата на „Ловци на бисери” изобилства с прекрасни, ярко обрисувани моменти. От тях блика огън и пъстроцветие…” Можем всецяло да се доверим на прозорливата преценка на Берлиоз, който в тези години напълно се е откъснал от обществения живот. Сетивата му обаче са останали все така нащрек. Усеща гения на по-младия си събрат, а честта му повелява да го подкрепи.
Що се отнася до „Ловци на бисери”, тя все така силно привлича меломаните 150 години след написване й, привлича ги със силата на характерите, драматизма и искреността на бушуващите емоции. Но и с лириката и нежността, на фона на екзотичните, яркооцветени ритуали на о. Цейлон. Колкото до мелодиите, те са запазена марка за Бизе. Кой меломан не се изкушава да чуе отново и отново романса на Надир и дуета им със Зурга от І действие., или пък каватината на Лейла и дуета с Надир от ІІ действие - истински бисери в съкровищницата на оперния театър.
Двама опитни либретисти се заемат с оформянето на сюжетната линия в „Ловци на бисери”. Мишел Каре и Етиен Кормон ни пренасят на тайнствения остров Цейлон. Лейла, Надир, Зурга и Нурабад са героите в историята, която разказват двамата либретисти и композиторът Жорж Бизе. Както, разбира се, и обитателите на селцето на брега на Индийския океан.
В съботната вечер ще чуете концертно изпълнение на операта „Ловци на бисери”, състояло се в залата на Концертгебау в Амстердам с дата 8 септември 2012 г. В ролята на Лейла - Аник Масис, Надир е Чарлз Кастроново, Зурга - Жан-Франсоа Лапоант, а Нурабад – Никола Тесте. С участието на хора и оркестъра на Нидерландското радио. На диригентския пулт е Мишел Пласон.

Съдържание на операта „Ловци на бисери”

събота, 27 юли, от 20.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!