На 5 септември се навършиха 16 години от смъртта на родения в Будапеща Дьорд (Стерн) Шолти, който от 1972 година (след като е вече два пъти удостоен с рицарско звание и получава британско гражданство) е известен на света като сър Джордж Шолти. На 21 октомври ще се навършат 101 години от рождението на Шолти - един от най-големите диригенти в историята, а този „Неделен следобед” е посветен на ярко музикално събитие, ознаменувало 100-годишнината от рождението му. На 21 октомври 2012 в Чикаго - този толкова важен в живота на Джордж Шолти град, се състоя концерт-честване на 100-годишнината от рождението на големия диригент с участието на единствения създаден лично от него оркестър - Световния оркестър за мир. Оркестърът е основан от Шолти през 1995 в Женева в чест на 50-годишнината на Организацията на обединените нации. Участват 81 водещи инструменталисти от 40 нации, всеки от които – изключителен професионалист. Самият Шолти определя целта на състава просто: да се утвърди „уникалната сила на музиката като посланик за мир”. Две години по-късно Джордж Шолти напуска този свят, но създаденият от него ансамбъл не загива, а продължава да живее, обгрижван от талантлив човек и голям приятел, който винаги се е учил и възхищавал от Шолти и прекланял пред внушителната му личност. Този човек се казва Валерий Гергиев и той дирижира Световния оркестър за мир на 21 октомври 2012 на специалния концерт в чест на 100-годишнината на сър Джордж Шолти в Чикаго.
Оркестърът е уникален състав от най-добрите музиканти, избрани от най-големите световни оркестри. Повечето от тях са концертмайстори или водещи на групи в своите ансамбли. В оркестъра членуват и много инструменталисти от Чикагския СО – състав, ръководен от Джордж Шолти от 1967 до 1991, който му дължи издигането си на световно ниво. Шолти (с неоценимата помощ на Карло Мария Джулини) превръща „най-добрия провинциален оркестър” в изключителен ансамбъл, осъществява с него внушителните бетовенови, брамсови, брукнерови и малерови серии, представя поръчани специално за оркестъра нови творби като Третата симфония на Лютославски и Четвъртата – на Типет, записва великолепни оперни заглавия като „Летящия холандец”, „Фиделио”, „Мойсей и Аарон”, „Майстерзингерите” и „Отело” на Верди. Джордж Шолти е един от най-обичаните и почитани музиканти в Чикаго. Затова 100-годишнината от рождението му се чества именно там – със специалното участие на неговата вдовица – лейди Валъри Шолти.
Красивата русокоса англичанка е акриса и телевизионна водеща. Тя се запознава с Шолти съвсем случайно, когато в лондонския хотел „Савой” пропада интервюто й с друга знаменитост и тя спешно трябва да представи на началниците си от ВВС друг материал в замяна. Годината е 1964, Шолти е на около 52 и вече живее отделно от първата си съпруга в един от апартаментите на хотел „Савой”. След почти натрапеното му интервю той толкова харесва младата и красива (едва 27-годишна) водеща, че не спира да я преследва с най-различни романтични предложения. Той все още е женен, тя също е омъжена, но три години по-късно, на 11 ноември 1967 двамата сключват брак. Имат и две дъщери, с които след смъртта на съпруга си лейди Валъри Шолти основава фондация на негово име, чиято основна цел е подпомагането на млади музиканти – нещо, което Шолти е правил през целия си живот. На концерта, организиран от Фондацията „Шолти” по случай неговата 100-годишнина, лейди Шолти обяснява защо в началото на програмата звучи откъс от „Сватбата на Фигаро”. Тази опера има особена роля в живота на съпруга й. След като завършва Музикалната академия в Будапеща с пиано, композиция и дирижиране, Дьорд Шолти започва работа в Унгарската държавна опера в Будапеща като корепетитор и помощник-диригент. През 1937 има щастливата възможност да работи с Артуро Тосканини като негов асистент на фестивала в Залцбург. В началото на 1938 идва първият му шанс да дирижира оперен спектакъл. Датата е 11 март 1938, а творбата – „Сватбата на Фигаро”. Същата вечер идва новината за това, че Германия е окупирала Австрия. Започва най-ужасният катаклизъм в историята на човечеството, в който хората с еврейски произход като Дьорд Шолти са най-ощетени. В Унгария веднага влизат в сила антиеврейски закони. Семейството на Шолти го моли да напусне родината. Лондон е градът, който го приютява. Лондон, Лондонският СО и Ковънт Гардън ще бъдат едната най-важна част от живота му, другата – Чикаго и Чикагският симфоничен оркестър.
Фондацията „Шолти” кани за участие в този концерт и две оперни звезди, които дължат началния тласък на бляскавите си кариери именно на Джордж Шолти. Това са немският бас Рене Папе и румънското сопрано Анжела Георгиу. Рене Папе е едва 27-годишен, когато през 1991 година Джордж Шолти го ангажира за ролята на Зарастро в нова постановка на „Вълшебната флейта”. Същата година Папе пее Зарастро под палката на Шолти и в Миланската Скала. Един от близките приятели на Шолти – Чарлз Кей, съосновател и директор на Световния оркестър за мир си спомня, как Шолти специално кани Рене Папе в Лондон, за да го прослуша за ролята на Зарастро в нова продукция, която трябва да се представи и в Залцбург две години по-късно. Шолти и Чарлз Кей седят в дъното на залата. На сцената се появява импозантната, красива фигура на 27-годишния Папе. Той изпява двете арии на Зарастро и Шолти взима решението си веднага. Той отива до сцената и казва: „Скъпо мое момче, ти си много добър, взимам те!”, при което Чарлз Кей се кълне, че е видял как Рене Папе подскача два метра нагоре: „... това бе най-хубавото нещо, което му се беше случвало в живота”. После Шолти продължава: „Ще ни критикуват, защото ти ще си най-младия Зарастро в историята, обаче не ме интересува, ти имаш талант и аз искам да работя с теб...”. „А най-хубавото от всичко” - завършва Чарлз Кей - „е, че той направи подобни неща за много-много млади певци, на които вдъхна надежда, вяра, даде им старт и днес всички те са му благодарни”.
В изпълнение на Световния оркестър за мир, дирижиран от Валерий Гергиев, ще прозвучан: увертюра към операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт”, симфоничната поема „Дон Жуан” на Рихард Щраус, ария на Зарастро от второ действие на „Вълшебна флейта” на Моцарт със солист Рене Папе, Адажието – четвърта част от Симфония № 5 на Густав Малер. И най-внушителната творба от концерта, посветен на 100-годишнината от рождението на сър Джордж Шолти – Концерт за оркестър на Бела Барток. Известен е приносът на Шолти по отношение интерпретацията, особено на втората част на тази творба. Когато Джордж Шолти започва работа над записа на Концерт за оркестър и Танцова сюита от Барток, се оказва, че в оригиналната отпечатана партитура от 1946 година има грешка в метрономното обозначение на частта, известна като „Игра по двойки”. „При подготовката на тези две творби за запис” – пише Шолти, „бях решил, че темпото трябва да бъде точно както е изписано от Барток и това ме доведе до няколко необикновени открития, главното от които бе за втората част на Концерта за оркестър. В печатната партитура имаме четвъртина, равна на 74, което е изключително бавно темпо, но аз си мислех, че трябва да следвам това, което казва авторът. Докато репетирахме стана ясно, че музикантите съвсем не го харесват и в една от почивките при мен дойде барабанистът, с чието соло започва частта, и ми каза: „Маестро, в моята партия е маркирано четвъртина равна на 94”. Аз помислих, че това е грешка, тъй като нито една от останалите партии нямаше такава маркировка. Единственият начин да се провери, бе да се намери ръкописа и с любезното съдействие на Библиотеката на Конгреса във Вашингтон получихме копие от съответната страница, което не само ясно показа, че четвъртина се равнява на 94, а и е маркирано темпо „Скерцандо Алегро”, докато на печатната партитура е „Алегрето скерцандо”. Освен това Барток е озаглавил частта „Представяне на двойки”, а не „Игра по двойки”. Бях много развълнуван, защото всичко това превръща частта в съвсем различна пиеса. В програмата на първото изпълнение в Бостън ясно е маркирана втора част „Алегро Скерцандо”, а и пазителят на архива на Барток бе в състояние да ни даде допълнителни убедителни доказателства, че по-бързото темпо е точното. Не се съмнявам, че хиляди интерпретации, включително и моята собствена до този момент, са били в неточно темпо!”.
На финала музикантите от Световния оркестър за мир и Валерий Гергиев подаряват на чикагската публика много патриотично американско „парче” – един от прочутите маршове на Джон Филип Суза, известен като „Американския крал на марша”. Точно този марш – The Stars and Stripes Forever („Звезди и нашивки завинаги”), обявен от Американския Конгрес за официален национален марш на САЩ, Джордж Шолти изпълнява с Чикагския симфоничен оркестър на същата сцена в Чикаго през януари 1986 година, когато отборът на Chicago Bears печели купата Супербоул.
неделя, 8 септември, от 14.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
