Бежанската вълна продължава да е едно от основните събития и през изминалата седмица.
Снимка: БГНЕС
За новините, които ни заобикалят – обзор на събития от седмицата в „Нашият ден” направиха гостите в студиото: Валери Ценков, главен редактор на “Тема дейли” и Борислав Виларов, политолог.
Валери Ценков:
Най-важното на една новина е източник и послание. Сега нещата са обърнати – няма източник, а има посланиел или има послание, но не се знае какво е то, към кого е насочено и с каква цел е насочено. Нашата най-голяма отговорност е да върнем информацията към източника и да върнем посланието. Важните събития от седмицата? Не бих откроил едно събитие. Това е една амалгама от агонии, която продължава доста дълго време. Събитията всъщност се застъпват. Така всяко от събитията не се развива, когато се застъпи от друго. От две седмици продължава агонията с първия вот на недоверие. Помни ли някой точно какво се случи? Кризата в САЩ също има някакви паралели с нашата действителност, където бюджета е закон и последиците от неприемането му се отнасят дори до президента на държавата. У нас действителността е точно обратната. И сега като говорим за новия бюджет излизат постоянно информации колко допълнително извънбюджетни средства са били изхарчени при предишното правителство. Точно така продължава агонията и това според мен не е добрата новина. У нас съществува един кастов морал. Оказа се, че не може един преуспял човек да бъде наказван с морални категории, което е български принос в правораздаването. В нашето общество липсва възможността да се отсее важното от неважното. За мен най-скандалното е, че Пеевски изобщо няма фирми. Той има участие само във фен клуба на “Левски”. И в същото време заявява, че е преуспял бизнесмен?! Как без фирма е бизнесмен? Ето този казус искам да ми обясни някой. Това е задкулисието.
Следващата тема от седмицата са бежанците. Ние явно не сме узрели да се справяме с проблемите. В Гърция за последната година са приети само четирима сирийски бежанци, а потокът не е бил по-различен от нашия. В нашия случай се опитахме да си обясним къде са отишли 300 хил. евро, които са ни дадени за бежанците още миналата година преди настъпването на кризата. В статия във в. „Преса” се казва, че дъщерята на бившия зам.-директор на МВР е усвоила тези пари като студентка на 21-а години, която е участвала в този проект. Вчера се появиха и фактите. От 1 054 лева до бежанеца са стигнали само по 65 лв. Къде са другите пари? Проблемът и тук е в неясния модел на правене на бизнес, който се отразява при справянето ни с чисто хуманитарните проблеми. Сега нямаме лице да поискаме още пари, защото в предишното управление дадените ни 300 хил. евро са изчезнали. Затова няма решение на проблема. И ние като Гърция бихме могли да кажем, че затваряме границите си, но ние не го правим, защото искаме някой да вземем тези средства, хем парите са изчезнали и не можем да се справим. Ето така се повтаря казуса Пеевски, но случило се при предишното управление.
Борислав Виларов:
Ние живеем в едно глобално море от информация, която от всякъде ни залива. Прибирайки се вечер в дома си, всеки от нас си прави равносметка за случилото се през деня. За тази седмица в морето от информация, аз бих отбелязал вече двуседмичния период на вота на недоверие. Де факто обществното ни е в процедура на вот на недоверие от 14 юни и това нещо продължава.
Втората тема за седмицата е задълбочаващата се криза в САЩ и последиците от нея за други страни. Очакваме задълбочаването на тази криза да има влияние и върху страна като България и върху Еврозоната като цяло. Във вътрешен план не можем да пропуснем решението на Конституционния съд за Делят Пеевски, което взриви страстите. В моето семейство има много юристи и на времето имах колебание дали да запиша право.
От гледна точка на днешния ден мога да кажа, че съм щастлив, че не принадлежа към кастата на юристите в България. Когато става дума за заместване на реалните демократични институции и казуистика с разни процедури, нещата не са добри.
Не мога да не отбележа като събитие и поредния скандал в българския футбол.
По повод изказването на конституциония съдия Румен Ненков за казуса с Дилян Пеевски, спокойно можем да отбележим действащия в Конституционния съд закон за омертата, според който Ненков вероятно не е имал право да говори. Радвам се, че има магистрати, които са готови да защитят своите разбирания и позиции. У нас е важно до подсъдимата скамейки да седнат кукловодите, а не само марионетките. Преди това обаче трябва да бъдат разкрити имената им. Историята показва, че в политическия театър това почти не се случва. Колкото до Делян Пеевски, не искам да коментирам нравствените му качества, които някои депутати изтъкват. Аз се интересувам кога и откъде бяха натрупани тези професионални качества, опит и капитали.
А делото Цветан Цветанов е поредния медиен водевил. Ние като общество в България не знаем какви са механизмите един човек да стане преуспял и как той бива излъчен като публичен говорител, политик, общественик и т.н. Ето Пеевски се представя като преуспял човек, а не разбираме как той е станал такъв. От друга страна, обществена тайна е, че той буквално дирижира няколко медии. А как се появяват такива хора като обществени личности? Припомнете си, че по времето на управлението на Симеон Сакскобурготски за шеф на тотото изневиделица се появи г-жа Кръстева – майката на Пеевски. После се оказа, че той толкова бързо е станал известен в средите на НДСВ, че го правят лидер на младежкото НДСВ. Следва прескачането му в ДПС. Тези механизми всъщност са свързани с това задкулисие, за което говорим.
След време научаваме нещата, както разбрахме от къде и как се е появил в общественото пространство и бившият ни вече премиер Бойко Борисов. И какво от това, всичко е постфакум. Има още един проблем в управлението на нашата формална дъжава. За бежанците. Тези дни излезе информация, че голям проблем с потока от бежанци е, че нямаме споразумение с Република Турция за връщане на бежанците при тях, след като бъдат хванати на границата. Европейците при миналото управление дадоха много пари за сигурността на граница ни, като бъдеща шенгенска граница. Оказва се, че това не е направено. Вероятно Гърция има такова споразумение и не позволява да влизат бежанци. През последните една-две години се е виждало какво се случва в Близкия изток, но явно никой не се е опитал да предотврати бежанската криза. Вече случило ни се, ние сме длъжни да помогнем на тези хора. Това не отменя задължението на държавата да си свърши работата и трябва да настояваме тя да го направи.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
