Борис Грозданов, философ от Института за изследване на обществата и знанието към БАН разказа в „Нашият ден”:
„По повод днешния Международен ден на философията извадих един цитат от Юнеско, на Ирина Бокова: Когато сме изправени пред сложността на днешния свят, философската рефлекция е преди всичко призив към смирение, към отстъпване назад и встъпване в разумен диалог. Нека се опитаме да намерим заедно решенията на предизвикателствата, които са отвъд нашия контрол. Това е най-добрият начин да образоваме просветените граждани, които са способни да се борят с глупостта и предразсъдъците. Колкото по-големи са трудностите, които срещаме по пътя си, толкова по-голяма е нуждата от философия, която да осмисли въпросите на мира.
Много малко професионално изкушени от философията читатели ще намерят, както неща които им импонират, така и сериозни проблеми. Всъщност този текст прекрасно хваща духа на съвременното административно и политическо отношение към философия като част от решаването на проблемите. Опитват се да ни покажат, че философията е преди всичко етика. Взима се за даденост, че ние имаме способността за рационален диалог. За съжаление световната реалност не е такава. Още Кант би се съгласил, че водещия въпрос е какво трябва да правя, но когато ти си неспособен да разбереш този въпрос, той остава някак си празен. Примата на етиката малцина хора биха оспорили, но без инструмента на човешкия разум, тази етика остава непостижима и абстрактна за нас. Всъщност XX век ни показа парцелирането на философията в различните науки - икономика, политически науки. В повечето департаменти по света политически науки се изучават във факултетите по философия. Сама философията нито се е зародила, нито е останала, нито може да бъде. Тя не е остров. Тя е по-скоро опит за привличане и за съжителство с всички други науки. Всички ние изпитваме удоволствие и оптимизъм от това протягане на философията към науките. Философията в западната традиция се е зародила в интимна връзка с науките, тя никога не е имала за цел да остане сама. По-скоро се опитва да помогне на тези специфични питания, зададени от дисциплини като физиката, математиката, икономиката, политическите науки. Отговори винаги има, въпросът е дали ще ни свършат работа и дали са верните отговори. Всъщност верни отговори във философията няма. Въпросът е кога ще успеем да покажем, че отговора е грешен. Отново история на философията показва, че към философите всички не философи са се отнасяли с някаква корист. Това често е вид емоционална интелектуална корист, която добрите философи са щастливи да дадат често. Има и друга корист, но не това е обезсърчаващото в днешния ден. Всъщност все по-малко професионалисти от други дисциплини успяват да комуникират продуктивно с философията. Тази тенденция е на около 100-ина години. И това не е плод на липса на желание и на борба за власт. Просто, както науките, така и философията стават изключително специализирани. Трудно е да знаеш всичко. Всеки учен вече е щастлив ако успее да научи собствената си дисциплина.”