Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Протести 2013 – и сега накъде?

Остана ли полезен ход на протестиращите? Не е ли това една патова ситуация, предизвикана по логично тълкувание евентуално от две страни? Проф. Александър Кьосев, филолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” пред „Нашият ден”:
„Аз съм историк на културата и наистина гледам исторически на тези неща, но гледам и глобално. Нашите протести не са само български, те са част от една огромна световна вълна, започнала с „Окупирай Уолстрийт”, придвижила се в различни точки по света – „Арабската пролет”, протестите в Турция, протестите в Румъния, България, Украйна. Това не е случайно. Очевидно сме в ситуация, в която елитите не могат, а масите вече не искат. За сметка на това елитите имат нещо, което досега не са имали, а това е изключително професионален (индустриален) черен PR. Те вече имат способността да разбиват протести, да ги манипулират по един изключително брутален и нагъл начин. Това е ново качество на елитите и то трябва да им бъде признато. В този смисъл трябва да погледнем в световен план и да кажем, че нито един протест не постигна своите практически цели. Какво ще стане в Украйна ще видим.
Онова което беше спечелено обаче беше, че обикновените хора видяха своята морална солидарност, видяха че са сила и това ще е полезно в бъдеще. Няма как тази солидарност да бъде загубена и няма как в дългосрочен план да се управлява по този изкуствен, перверзен начин. И това в световен план. Българските протести бяха израз на възмущение. Хората реагираха на назначението на Пеевски, защото то демонстрираше непрозрачност в управлението, връзка на управляващите с всякакви икономически кръгове и лъжа към избирателите. Лъжата започна от тази неестествена коалиция, с антиевропейска политика. Би следвало всички честни и нормални хора да се възмутят от това, но видяхме, че не се случи. Това е страхотен социален проблем. Това означава, че в определени пластове на обществото, възмущението дори изчезна.
И по някакъв начин онази тъкан на съпротивата на честния човек от това, което го заобикаля, е изчезнала. Въпросът е кои са онези хора, които не забелязват проблема? Лесно е да кажем, че и това ще отмине, но по-важното е какво ще дойде? Аз бих искал да е нещо, подчинено на върховенството на закона, управление на страната по институциални правила, така че да не се налага да има мониторинг на съдебната система в България, да не понижават рейтингите ни, т.е това което всички ние наричаме нормална държава. Това е минималистичната утопия на българския народ.
Как ще коментирам окупацията на студентите в университета? Ами кажете ми един по-ефикасен начин на протест и аз ще го прегърна. Окупацията беше крайна мярка. Бих казал, че тя се появи в резултат на медиите, в резултат на черния Пи Ар. Протестите от месец юни губеха своята енергия и студентите се активираха късно. Ако студентите и гражданите бяха излезли заедно през юни това правителство щяхме да сме го забравили вече. То имаше късмет. Студентите прибягнаха до тази крайна мярка, за да фокусират върху себе си медийно внимание и го направиха успешно. Разбира се, това е гражданско неподчинение, което неминуемо нарушава нечии права. Няма как да стане иначе.
Когато едно общество живее в конфликтна ситуация, не може да се очаква, че всичко ще върви гладко. Конфликтът се изживява болезнено. За съжаление абсолютно нищо не се реши с протестите. Нещо повече, стана ясно, че проблемът е много по-дълбок отколкото сме си мислили. Не става дума само за политическо противопоставяне. В самата тъкан на българското общество има страхотни проблеми – неспособност за комуникация, за сътрудничество, отсъствие на това, което наричат социална кохезия, отсъствие на възможност да се живее в различия. Всяко различие в България е повод за фанатизъм и води до яростен конфликт, който няма решение. И това е много неприятно. Това означава, че ние не сме общество. Нацията е заплашена от разпад и това е най-неприятния извод от случилото се. Нужни са дългосрочни политики в тази посока, за да може българското общество да се излекува. Надеждата ми е, че българската емиграция нараства и тези хора ще се върнат един ден в България със своите претенции, със своята тежест и ще възродят България. Говоря в дългосрочен план.
А за настоящето ще припомня един анекдот: Правителството щяло рязко да намали разходите на електроенергия, като загаси светлината в края на тунела. Прави го!”
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна