На много места се разминават интересите на лекарите и пациентите. Изкуството да изградиш здравната система се свежда до това да срещнеш интересите на тези, които предоставят, тези, които лекуват, с интересите на тези, които искат да бъдат лекувани. Трудно ни се отдава това. Нещата ни са усложнени от това, че ние не плащаме лично услугата. Тя е опосредствана от НЗОК, където ние сме я предплатили, но минава през един общ фонд. Това каза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването в интервю за предаването "Преди всички".
По отношение на идеята на здравния министър д-р Таня Андреева тези, които могат да си плащат здравните осигуровки, но не го правят, да нямат достъп до здравеопазване, д-р Кацаров каза: Това го пише в Закона. /…/ Според мен това е идея, която никога няма да бъде реализирана. Лечебните заведения не са задължени да лекуват всеки пациент. Единственото задължение за лекарите и лечебните заведения е да окажат медицинска помощ на хора в спешни състояния, а не въобще.
Председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров коментира темата, като заяви:
При нас в болниците, около 1% дневно са постъпили и хоспитализирани здравнонеосигурени. Разговаряме с пациентите, което не е лично наше задължение, но такива лични споделяния защо не плащат и дали имат възможност, досега не съм срещнал такъв човек. Въпросът е друг. Ние имаме възможност и ние сме задължени при постъпването на всеки един пациент, дали е спешен или не, ние проверяваме неговия здравноосигурителен статус и опирайки се на практики на Европа и САЩ – една болница не може да откаже да лекува, който и да е било без значение по раса, пол, възраст и неговия статус. Но една болница е длъжна да информира съответната институция – НЗОК или касите, както е в ЕС. Европейският опит е да се приеме този пациент, да се информират касите - и съответните служби си правят проверките защо този гражданин не е платил, може ли да плаща, не може ли да плаща, а не това, което го правим в болницата, тъй като 2/3 от нашите пациенти казват, че са социално слаби, подписват едни огромни декларации.
Ние, като национални болници, работим с над 290 социални служби, пишем писма, изпращаме документи, след което започва едно обследване между 3 и 6 месеца. Пациентът през това време е жив и здрав и излекуван и научаваме в повечето случаи, че гражданинът не отговаря на изискването за социално слаб. Всичко това трябва да се обърне. Това не е задължение на болницата и не може нейните лекари и медицински персонал да бъдат санкционирани или наказани, че са спасили един човешки живот.
Интервютата на Веселина Миланова с д-р Стойчо Кацаров и с д-р Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.
