Днес българската адвокатура тържествено отбелязва 125-годишнината от приемането на първия закон за адвокатите в България. Денят е професионален празник за българските адвокати.
В предаването "Преди всички" Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, коментира:
Сега действащият Закон за адвокатурата е от 2004-а година. Макар и нов и съвременен, това са почти 10 години, които показват, че има някои неща, които трябва да бъдат променени. Именно инициативата за промени в сега действащия закон тръгнаха отдолу нагоре, от отделните адвокати, от отделните адвокатски колегии и така се инициира първоначално желание за цялостно нов Закон за адвокатурата, а след избистряне на отделните концепции се достигна само до искане за изменение и допълнение на съществуващия закон. 10-те години са продължителен период от време, обществено-икономическата обстановка се променя. Има принципи, има неща, които не се променят не за век, не за повече от век, откакто съществува първата уредба на адвокатската професия, това са именно принципите за достъп до адвокатската професия, за наличието не само на знания на закона, но за наличието на съществуващи нравствени качества, за да може да се упражнява професията. Качествата за адвокат, за неговия достъп до професията, е изключително важен, за да може да се държи на съответното ниво и името на адвокатурата.
Негенцова изтъкна проблема с появилите се "самозванци": Това е един много сериозен въпрос, който седи за разглеждане, с голямото желание да може да намери място в проекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Да може действително да се знае кой и какво може да върши. Този закон за адвокатите, който ние искаме да бъде приет и да бъде действащ след изменението, действително да отговаря на съвременните условия и на това, че ние сме в ЕС.
Негенцова допълни, че трябва да се работи и за културата на гражданите – към кого за какво следва да се обръщат: Не може един гражданин да иска сам да решава своите проблеми, прочитайки оттук-оттам някой закон. Интересите на гражданите се губят, ако те не се допитат до адвокати. Има чисто адвокатски дейности, които ако бъдат пренебрегнати, гражданите губят много повече отколкото заплащането на едно адвокатско възнаграждение.
Въпросът за чистотата на адвокатската професия има два аспекта – трябва да имаме едно продължаващо непрестанно обучение, квалификация, от друга страна, е дисциплинарната дейност – тя има не само наказващ, но и превантивен характер, добави Негенцова. Тя посочи, че на 14-и декември имат национална конференция, на която ще се разгледа окончателно проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Всеки политик, всеки гражданин трябва да знае какво е мястото на българската адвокатура и на адвокатурата въобще, защото без нас в крайна сметка няма и правосъдие – това са двете страни на един процес.
Цялото интервю с Ралица Негенцова можете да чуете от звуковия файл.
