Целта на подобен анализ е да се потърси не толкова поводът за подобни протести и явления, а да се потърсят приликите и разликите в начина на организиране, в преследваните цели, в очакваните резултати и най-вече да се акцентира върху това каква е основната причина за подобни явления не само в региона, но и другаде по света и дали всъщност самата система и самият демократичен модел в сегашния си вариант не е донякъде изчерпан и няма нужда от някаква алтернатива, така че обществото да се чувства по-ангажирано с политическия живот и политическите проблеми, а не само през 4 години в ден на избори. Това заяви в предаването "Преди всички" Димитър Марков от правната програма на Центъра за изследване на демокрацията преди днешната научна среща, посветена на протестите в България и на Балканите през тази година и състоянието на демократичните институции. Според него обща характеристика е изхабяването на институциите и демократичните регламенти, независимо от сериозните различия в повода.
Именно неспособността на държавните институции на адекватен диалог и отношение с представителите на тези групи протестиращи са основната причина за това явление, което се задълбочава. Все повече хора се чувстват съпричастни с подобни явления, което според мен ясно показва, че моделът в сегашния му вид определено има слабости, които без да бъдат коригирани по някакъв начин, тази система няма да може да продължи да работи. /…/ Смятам, че това, което би трябвало да идва след това, е някаква система, при която гражданското общество ще има по-ангажирано участие и по-регулярно в политическия живот. Това би бил акцентът на една очаквана бъдеща промяна – по-сериозна ангажираност във вземането на решения от обществото за сметка на този монопол върху този процес, който сега има от страна на държавните институции.
Марков посочи, че фигурата на контрапротестиращия не се среща в други държави. Според него контрапротестът като явление също до голяма степен показва проблем в системата: Щом тези хора, които контрапротестират, без значение дали са спонтанни или мотивирани, значи отново те не могат по друг начин да изразят своята подкрепа, своята ангажираност с политическия живот. Всички тези явления показват до голяма степен изчерпаност на модела. Разграничението на спонтанни и мотивирани протестиращи е опит на държавата за пореден път да прокарва линия на разделение на обществото.
По думите на Марков е налице потенциал за промяна. Не виждам скорошно затихване на протестите, каза той. Според него съществена част от действията на МВР не съответстват на правната рамка. Той добави също, че показната демонстрация на сила допълнително нагнетява напрежението.
Цялото интервю с Димитър Марков можете да чуете от звуковия файл.
