Проектът за нов Наказателен кодекс предвижда криминализиране на снимането без разрешение на снимания. В предаването "Хоризонт до обед" фотографът и председател на Фондация "Фодар" Антоан Божинов коментира, че предложението е абсурдно:
Преди 1989-а година имаше табели "Снимането забранено", но това не водеше до криминални постъпки. От 1987-а до 1989-а година аз лично съм задържан 7 пъти с въпроса "Какво правиш тук?". В случая става въпрос до криминализиране, което води до съд. Предложението само по себе си е смешно, защото в момента неизброимо количество камери снимат навсякъде. Благодарение на тях са разкрити някои престъпления и това е абсолютно без съгласието на тези, които са снимани. Това също може да бъде употребено по някакъв начин.
Божинов подчерта, че фотографията е най-масовото хоби в света, а текстът в Наказателния кодекс не прави разлика между любители или професионалисти и става въпрос за всеки, който снима.
Не е толкова сложно да се разбере защо точно сега излиза този проектозакон и във връзка с какво е направен. Свързано е с протестите. Там всички снимат и ако нямаше снимки и видео, някои неща биха останали в мъгла, коментира фотографът.
Според адвокат Николай Хаджигенов нормата е насочена срещу всички граждани:
Самото снимане и споделяне в мрежата е възможно най-ефективната мярка за граждански контрол. В противен случай как ще видим пияния буйстващ политик на някое летище или поредния политик, който взима рушвет и го прибира в джоба си. Това е ужасяваща репресивна норма, водеща ни с бързи крачки към тоталитарна държава от невиждан вид.
Според юриста това е старият Наказателен кодекс, действащ и в момента, като в него се правят дребни промени, насочени срещу протестите с ясната идея това правителство да се задържи на власт на всяка цена.
Не трябва Конституцията в частта за личната неприкосновеност да се пази от забрани, като тази със снимането, коментира специалистът по медийно законодателство и европеистика проф. Нели Огнянова:
Първо, можем да си направим извод, че тази норма не е добре обмислена, защото не отговаря на изискванията да е написана така, че да не може да се използва за безконтролно нарушаване на правата на хората. От друга страна, не е ясно доколко може да се използва за борбата с престъпността. Така че няма никакво основание един конституционен принцип на член 32 да бъде снабдяван с такъв мощен инструмент за репресия, какъвто е лишаването от свобода. Още повече, по начина, по който е написана разпоредбата, тя създава повече рискове и опасности, отколкото може да свърши работа.
Повече по темата можете да чуете от звуковия файл.
