В поредица събития в целия Европейски съюз представители на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента запознават обществеността с инициативата си "Европа-ново начало". Целта ѝ е да събере различни мнения и гледни точки, които да оформят политиката на европейските институции в близко бъдеще. Една от срещите на евродепутатите в София беше с млади хора и премина под мотото "Повече и по-добри работни места за младите".
Председателят на групата на прогресивния алианс в ЕП, австриецът Ханес Свобода, обясни защо е нужно ново начало.
"Когато говорим за Европа, всичко, което се случва на европейско ниво, засяга и България. Икономическата криза води до политика на бюджетни ограничения, а това автоматично означава и нарастване на безработицата. Ето защо имаме нужда от спешни мерки. Аз идвам от страна, в която успяхме да получим подкрепа за създаването на т.нар. гаранционен фонд в подкрепа на младежите. За какво става дума? Когато завършите образованието си, ако не можете да си намерите работа, тогава вие намирате подкрепа от държавата. Работа може да се организира не само в частния, но и в държавния сектор. Много често, когато има голяма безработица в една страна, хората започват да се настройват на националистическа вълна, т.е. затварят се за останалите и се опитват да решат проблемите си на вътрешно ниво. Затова и политиката ни трябва да е насочена не към борба срещу бедните хора, а към борба срещу бедността. В Европа има все още много бедни хора и те трябва да бъдат защитени. От друга страна, Европа не бива да се разделя на източна и западна. Това не е Европа на солидарността. Трябва да се стремим към Европа, която се бори за своите граждани и на Изток и на Запад. Младите хора заслужават по-добра Европа. Нека не забравяме тази мечта за Европа."
Евродепутатът от комисията по икономически въпроси, социална политика и заетост Стивън Хюз допълни мнението на Ханес Свобода за т.нар. гаранционен младежки фонд. За да илюстрира необходимостта от него, Хюз се върна и в годините на своята младост.
"Аз завърших своето образование през 70-те години на миналия век. Тогава нещата в Англия също бяха много трудни. Много от моите колеги в университета нямаха възможност да започнат работа, както аз успях да направя това само 6 месеца след дипломирането си. Те бяха без работа много по-дълго време и това оказа пагубно влияние върху живота на мнозина - някои от тях не успяха дори да създадат семейство. Така че какво се опитваме да направим сега? Гаранцията за младежта - това е фонд, който дава възможност за образование и за заетост. Няма нужда да минат месеци, преди хората да могат да се включат в пазара на труда. Първоначалната идея за гаранционния фонд е свързана със страни като Швеция, Финландия, Норвегия, Дания. Ние искаме да възобновим тази идея и да я приложим навсякъде в Европа. Защото младежката безработица е безумно висока. 29 % от младите българи са без работа. В Гърция този процент е над 60, в Португалия - 39 , в Испания - 46. В същото време Дъблинската фондация за изследване на младежта казва, че младежката безработица струва на Европа 153 милиарда евро годишно. Това прави 3 милиарда на седмица. В Швеция, Финландия, Норвегия, Дания съществува такава гаранция за младежката безработица и тя дава резултат. Ако младият човек не може да намери работа три месеца след завършването си, той започва да получава помощ и оценка от институциите. Така хората разбират какво трябва да направят, за да се включат в пазара на труда. Ето и какво казва статистиката за ефекта от тази мярка. 64 % от младите безработни в Швеция през 2010-а, и 80 на сто от младежите във Финландия през 2011-а успяха да се справят и да си намерят работя с помощта на този гаранционен фонд."
Изключителна активност на софийския форум "Повече и по-добри работни места за младите" проявиха студенти от различни специалности. Чуйте какво споделиха те и какви въпроси зададоха на европейските депутати. Сред тях бяха: „Не трябва ли образованието да служи за това, да развие способностите на младите хора, вместо да подготвя просто готови кадри за икономиката?“ и „Как може да се реши въпросът, младите хора да следват това, което ги интересува и в което са най-добри и което искат да учат, а не нещо, което ще им осигури някакво работно място?“
Да отговори на някои от поставените въпроси се опита Катарина Неведалова от Комисията по култура, образование, медии и спорт в Европейския парламент. Тя подчерта, че 23 процента от европейците под 26-годишна възраст са без работа. В същото време обаче, каза Неведалова, има и свободни работни места. Защо обаче се стига до този парадокс?
"От наша гледна точка връзката между образованието и пазара на труда е много важна Преди малко някой каза защо да уча нещо, което не ми харесва, защо да не търся работата-мечта. Личното ми убеждение е, че ако бъдеш пригоден за заетост, то тогава ще дойде и подходящата работа, която да запълни живота ти. Подкрепям хората, които учат философия или политология, това са науки, необходими за обществото и за ЕС. В същото време въпросът е имаме ли нужда от толкова много специалисти в тези сфери. Няма ли да е по-добре хората да се ориентират към техническите науки. В ЕС има огромен брой студенти, които учат хуманитарни науки, но няма достатъчно инженери. През 2015 година ще имаме нужда от около 1 милион души, които да работят с информационни и комуникационни технологии. А имаме ли един милион студенти, които в момента учат това? Нямаме. Т.е. имаме прогнози за бъдещето, но никой не ги чете. Прогнозите вещаят и застаряване на населението. А колко студенти имаме, които учат медицина или социални науки, които да бъдат в помощ на по-големия брой възрастни хора в бъдеще. Има и друг проблем за пазара на труда. 60 процента от завършващите образование в ЕС са жени. Къде обаче са тези жени с висше образование на пазара на труда? Седят си вкъщи и си гледат децата. Това също е едно неравенство на пазара на труда, което трябва да преодолеем на европейско ниво. Необходимо е и усилено изучаване на чужди езици. В Източна Европа ученето на езици не е такъв проблем, но например в държави като Франция и Великобритания, само около седем процента от населението знае друг език освен родния си. Т.е. стигаме до заключението, че всеки един от нас трябва да се образова през целия си живот. Преди време беше по-лесно - учиш, завършваш, намираш си работа и работиш в една и съща фирма 20 и повече години. А сега по време на активния си живот човек сменя средно четири пъти работното си място. Важен въпрос, над който трябва да работим, е и признаването на дипломите. Той е особено важен за новите държави-членки. Ние можем да работим навсякъде, можем да се движим свободно, ако говорим съответния език, но ако дипломата ни не се признава? Наше задължение, като политици, е да направим това възможно."
Своето мнение изрази и испанецът Луис Алварадо Мартинес, който е президент на Европейския студентски форум. Той посочи, че много хора имат по две и по три дипломи, но не могат да се намерят работа. Според Мартинес е необходима промяна в образователната система, която в момента не дава достатъчно добри възможности за практическа подготовка на младите хора, които те след това да приложат по-лесно в работата си.
"Има едно несъответствие между образованието и трудовия пазар. Работодателите изискват определени умения - да се управляват проекти, да се говори пред публика и т.н. – все умения, които не се учат в университета. Т.е. имаме пропаст между трудовия пазар и образованието. На второ т.нар. неформално образование също е много важно. Аз успях да придобия своите умения именно на базата на неформалното образование. Нашите правителства се опитват да намаляват средствата за стимулиране, но ние трябва да поискаме повече средства, например - за младежките организации, които биха дали възможност на много повече хора да станат конкурентни на пазара на труда. На трето място, много важна е мобилността. Всички знаем колко е важна възможността младите хора да пътуват, това е и един от принципите на ЕС. Ние не трябва да бъдем просто български или испански архитекти или инженери, ние трябва да сме европейски инженери. Изисква се да можем да работим навсякъде по света и да се адаптираме. Програми като „Еразъм“, например, създават самочувствие у младите хора, те усъвършенстват своите комуникационни умения, научават повече езици. Това е особено важно и от гледна точка на факта, че доверието в Европа отслабва, а хората трябва да се чувстват европейци. Ето защо са необходими повече инвестиции в подобни европейски програми, а не съкращаване на бюджетите им".
Чуйте репортажа на Красимир Мартинов.
