12 страни членки ще загубят по едно депутатско място след изборите догодина и нито една няма да получи повече. Това гласи проект за решение, подкрепен от Парламента с гласуване в сряда. Ограничението се налага, за да се спази лимитът от 751 депутатски места, заложен в Лисабонския договор, след приемането на хърватските депутати.
Проектът на Съвета, приет от Парламента с 574 гласа „за“, 71 „против“ и 39 „въздържал се“, не променя разпределението на местата между страните членки, предложено от депутатите на 13 март тази година. След одобрението на Парламента, текстът ще трябва да бъде официално приет от държавните и правителствени глави на ЕС на срещата на върха, която ще се проведе на 27-28 юни.
Според приетото решение, 12 страни ще загубят по едно място: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Румъния. Останалите три места ще дойдат от Германия, която ще намали броя на депутатите си от 99 на 96 — максимумът, предвиден в Лисабонския договор.
Това решение трябва да избегне „травматично преразпределение на места, с големи загуби за малките и средни страни членки и драстични увеличения за големите“. То е и „най‑малко несъвършеното от възможните решения“, заявиха докладчиците Рафал Тшасковски (ЕНП, Полша) и Роберто Гуалтиери (С&Д, Италия).
Разпределението трябва да бъде преразгледано достатъчно рано преди следващия мандат (2019―2024 г.) след инициатива на Парламента, представена преди края на 2016 г., се казва още в текста. Целта е да се гарантира, че местата са разпределени по обективен, честен, устойчив и прозрачен начин. Трябва да бъде спазен принципа на „намаляващата пропорционалност“, според който депутатите от по‑големи страни членки представляват по‑голям брой граждани от тези от по-малките.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
