Бюджетът за 2014 г. е резултат от споразумение между Европейския парламент и Съвета. Неговият общ размер е 135,5 милиарда евро, като са добавени 500 млн. евро за плащания. Размерът на ангажиментите възлиза на 142,6 милиарда евро, в съответствие с предложението на Комисията по бюджетите. За първи път бюджетът е по-нисък от този за предходната година с почти 6%. Въпреки строгите икономии, повече средства са предвидени за политиките за растеж, научни изследвания, образование и иновации, хуманитарна помощ в Близкия изток и компенсиране на жертвите на катастрофалните наводнения и суша през 2013г.
Европейският бюджет дава възможности, но не решава проблеми. Той не е средство за водене на макроикономическа политика и запълване на дупки в бюджетите на национално ниво, а начин да се реализират инвестиции по време на криза и то в начинания, за които страните от Европейския съюз едва ли биха отделили финансови средства. Около това се обединиха участниците в дискусията "Парите на Европейския съюз - бюджетът за следващите 7 години".
Участващите евродепутати и експерти се обединиха и около тезата, че трябва да се обърне много по-голямо внимание на ефекта от евросредствата от дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г., а не на тяхното количество. Според тях новата многогодишна финансова рамка е по-разумна и дава по-голяма възможност за ефективно развитие, но за качественото ѝ използване трябва да се погрижи и държавната администрация, така че да се направят всички реформи, нужни за гарантирането на устойчивост.
Според Ивайло Калфин, който е докладчик на Европарламента по темата, бюджетът на ЕС не може да реши проблемите с безработицата и конкурентоспособността. "Тези средства не трябва да се превръщат в олимпийски спорт, в състезание за това колко можем да усвоим, а трябва да мислим за това какъв ще бъде ефектът от тях", подчерта той и допълни, че сред новите изисквания е всяка държава членка да провежда реформи, ако иска да ѝ бъдат отпускани средства. "Времето за реформи не е до края на годината, но поне трябва да решим какво искаме да правим", подчерта Ивайло Калфин и прогнозира, че след 2020 г. Кохезионната политика ще залинее, като средствата по нея ще бъдат пренасочени към конкурентоспособност на предприятията, което ще наложи и пренастройване на българската икономика.
Депутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев припомни, че многогодишният бюджет на ЕС ще бъде ревизиран през 2016 г. Той коментира, че това ще е възможност усещането за криза да е изчезнало и през втората половина на периода средствата да започнат да се използват за още повече инвестиции. Ковачев също заяви, че при усвояването на евросредствата трябва да се търсят резултати.
По думите на Владимир Уручев (ЕНП) един от основните проблеми на ЕС, на които трябва да бъде даден адекватен отговор в новата финансова рамка, е младежката безработица. Той коментира, че не вижда в бюджета тласък за това младото поколение да влезе в предприемачеството. "В бюджета има необходимите послания, но за да се превърнат те в действия, трябва ангажимент и административен капацитет в държавите членки", каза той.
Според депутата от ГЕРБ и бивш министър на еврофондовете Томислав Дончев многогодишната финансова рамка е знак за това доколко Европа вярва в себе си. Сегашната рамка показва, че Европа си вярва, но не достатъчно, обясни той. По думите му е добре, че се прави опит да се осъществи по-добра координация между парите от ЕС и националните бюджети, но изрази скептицизъм доколко българските управляващи ще имат смелостта да придвижат напред нужните реформи. Малина Крумова директор в дирекция "кохезионна политика за околната среда" в МОСВ, което е управляващ орган на Оперативна програма околна среда коментира проблемите по кандидатстване за различните оперативни програми.
Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев заяви, че един от големите плюсове на бюджета до 2020 г. е, че е правен по време на криза - по него е мислено повече, по-рационален е. "Кризите са горчиви, но са хубаво нещо - период на вразумяване", допълни той. Според него това, че с европейския бюджет не може да се прави фискална политика, е огромно и дългосрочно конкурентно предимство на ЕС в състезанието с гиганти като Китай и САЩ, които допускат огромни дефицити. Все пак той отбеляза, че никакви публични пари не могат да заместят предприемаческия дух.
Чуйте какво казаха още евродепутатите. Чуйте и мненията на експерти.
