През 2014-a година световната културна общественост отбелязва 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов. Българският оперен певец е обявен за една от личностите в Календара на ЮНЕСКО.
Москва ще бъде домакин на първата международна изява, посветена на годишнината. Събитието ще се състои на 16-и януари от 19 часа в зала "Евгений Светланов" в Международния дом на музиката в руската столица. Българският културен институт в Москва и Музеят "Борис Христов" в София с подкрепата на Форум "България - Русия" ще представят гала концерт "Гласовете на България".
Солисти ще бъдат млади български оперни певци, лауреати на международни конкурси – тримата баси Пламен Бейков (последният ученик на Борис Христов в Рим), Ивайло Джуров и Александър Носиков и мецосопранът Мария Жекова. Те ще представят арии, песни и ансамбли от Глинка, Гуно, Рахманинов, Моцарт, Бизе, Чайковски, Мусоргски, Верди, Маскани, Сен-Санс, Римски-Корсаков и Хренников. В концерта ще участва Държавният духов оркестър на Русия под диригентството на заслужилия артист на Русия Виктор Луценко.
Директорът на музея "Борис Христов" Елена Драгостинова ще изнесе лекция на тема "Борис Христов и златото на руската класика”, в която ще бъде подчертана ролята на великия български бас в утвърждаването на руския език на световните оперни сцени. През 1958-а година, опирайки се на своя авторитет и слава, Борис Христов налага в "Ковънт Гардън" за първи път операта "Борис Годунов" от Мусоргски да бъде изпълнена от всички участници в оригинал - на руски език. Това е събитие, което по време на Студената война събира в една ложа премиер-министъра на Великобритания Харолд Макмилан и посланика на СССР Яков Малик и е безрезервно адмирирано от английската кралица Елизабет II. От този спектакъл нататък Борис Христов изпълнява руския репертоар на руски език навсякъде, където гастролира - в Сан Франциско, Ню Орлиънс, Чикаго, Буенос Айрес.
Само в ролята на Борис Годунов от операта на Мусоргски Борис Христов се е представял 300 пъти, към дългия низ от роли се добавят и изпълненията на руски църковни песнопения, на "Литургия Доместика" от Гречанинов, на песните на Мусоргски.
