465 са трансплантираните пациенти до момента в България. В същото време две трети от хората у нас нямат достатъчно информация за донорството и трансплантациите.
Недостатъчно е това, което е постиганото в областта на трансплантациите у нас. Недостатъчен е и броят на трансплантациите у нас като ги сравним в европейски мащаб, категоричен е професор Емил Паскалев - началник на Клиниката по нефорология и трансплатации в Александровска болница. Той смята, че трябва да се подобри организацията в областта на трансплантирането.
Павлина Петрова е на 44 години. Щастлива е че от 7 месеца е с трансплантиран бъбрек, благодарна е на лекарите от Александровска болница и на съдбата, че е чакала само година и половина желаното събитие. Положителното мислене и екипът от лекари са причината Поли днес да се чувства изключително добре след трансплатацията на бъбрек:
Проф. Паскалев разказва, че преди години е имало бум на трансплатациите, но той се е дължал най- вече на професионалния ентусиазъм на специалистите:
Имахме много голям ръст през 1999-а година, което показа, че ние имаме възможности, имаме професионализъм и може това да се направи. Тогава беше направено на голяма доза ентусиазъм на специалистите и той се доказа категорично, но това не може да бъде задължително условие.
В Александровска болница се подготвят всички живи донори, наблюдават се всички трансплантирани пациенти. У нас има добър процент трансплантирани бъбреци от близки на пациентите, но като процент повече са трансплантациите от трупен донор. В болницата се следят и пациентите, направили трансплантация в чужбина, най-често в Истанбул, също от жив донор. В Александровска болница годишно се правят средно по 30 трансплантации.
В Сръбия има два пъти повече трансплантирани пациенти, отколкото у нас, въпреки че икономическите показатели там са по-лоши - здравеопазването е на по-високо ниво. У нас Здравната каса поема само лечението на трансплантираните, обяснява проф. Паскалев.
