В началото на тази седмица за пореден път една годишна класация на съда в Страсбург потвърди, че България не е особено заинтересована от спазването на правата на човека. За втора година оглавяваме тази класация на Европа по нарушени човешки права. В един свой анализ през седмицата обаче Михаил Екимджиев ни посочи, че можем да отправим критики не само към собствената си страна, а и към Европейския съд по правата на човека.
Адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и правата на човека коментира в „Нашият ден”:
„За съжаление е така. Проблемите са поне два. От една страна е посттоталитарното упорство на държавата да не зачита основните права и свободи на хората. Декларативно се присъединява към Съвета на Европа, ратифицира конвенции, Лисабонски договор, а след това прави всичко възможно да не се промени. Това го знаем. Тази година България е малко по-добре в тази относителна класация, но дали това е така или е само статистически резултат на другия проблем, който вече се случва в Европейския съд. Проблемът е заради такъв тип поведение на почти всички посттоталитарни държави, което потопиха съда с хиляди жалби и той стигна до тежка организационна криза. Аз го наричам институционален фалит. Казвам това, защото този съд поне от пет години не е в състояние да изпълнява институционалните си задължения. Само до преди две години висящите жалби, чакащи решения, бяха 160 х., което е абсолютно непосилно за ресурса, с който съда разполага. От друга страна финансирането на съда в Страсбург зависи от същите тези държави, които произвеждат проблемите, а той ги съди?! Т.е. тези държави не са заинтересовани да финансират неговото институционално оптимизиране. Поради това този съд забуксува и вместо да насочи усилията си и авторитета си в натиск срещу държавите системно нарушаващи правата ни, съдът направи обратното. Той насочи своите усилия в отбиване на хората, в демотивиране и отблъсна хората, които търсят действително последна защита, с последната надежда именно този съд да ги защити от агресията и незачитането на правата от собствените им държави. Какви са стратегиите за отбиване? Лошото е, че след този подход на съда, неговите действия са хаотични и произволни. Те не могат да бъдат предсказуеми. Практически Европейският съд стана по-непредсказуем от българските съдилища. Това се случва с изпращането от страна на Европейския съд на десетки, на хиляди бланкетни писма от по половин страница, в която просто се обявява, че подадената жалба е недопустима, че няма да има по-нататъшна кореспонденция. Липсват мотиви, липсва отговор на основния въпрос защо е така и това след като не малка част от тези жалби са изготвени от опитни адвокати и се базират на прецеденти на същия този съд, на дела спечелени неотдавна срещу България. И от тази гледна точка, ние като адвокати сме поставени в практическа невъзможност да прогнозираме на клиентите си какви са шансовете им. Ситуацията става хазартна, затова аз твърдя че Европейският съд е в институционален фалит, че не дари на идеята на своите бащи да има един надежден общодостъпен международен съд, който да бъде коректив на националните държави нарушаващи правата на хората. Този съд практически се съюзи срещу хората. Това е парадоксално от юридическа и морална гледна точка. За съжаление изход няма. Не знам доколко спрямо останалите държави арогантността на действията на съдиите от съда в Страсбург, чиято основна задача сега явно е личностното им оцеляване, ще мотивира реакции. Изчисленията показват, че всеки от съдиите на всеки астрономически час произвежда по едно такова бланкетно писмо с отказ от правораздаване. Смея да твърдя, че някои от жалбите които сме изпратили дори не могат да бъдат разлистени за един час, камо ли да бъдат смислено обсъдени и решени. И докато за останалата част на Европа се произвежда по едно такова писмо с отказ на час, българите в българската секция са се „постарали” доста и са достигнали коефициент на „полезно” действие 1.32! Вероятно това е за да бъдат похвалени и стимулирани от ръководството на съда. И тук проблемът е с българско престараване. Вероятният отговор на въпроса ви ще има ли публичен натиск на европейско ниво е позитивен. Дано и хората в Съвета на Европа разберат, че така повече не може.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
