Първото представление на операта „Русалка” е на 31 март 1901 година в Прага. През 1904 година Дворжак умира на 63-годишна възраст. Три години преди да напише операта, той ръководи Нюйоркската консерватория, а след завръщането си в родината поема кормилото на Пражката консерватория вече като професор.
През целия си творчески път той не спира да преподава и да композира. В този последен период от живота му се ражда „Русалка”. Заедно с „Продадена невеста” на Сметана тя е символ за чешката музикална класика. Изобилието от мелодична красота и наситеност, емоционалност и силно въздействие, композиторът постига с лайтмотивна техника, блестяща оркестрация, впрягайки целия си досегашен творчески опит. Усеща се полъх от „Из новия свят”, от концерта му за виолончело и оркестър, от Славянските танци...
Уединен във вилата си край Пшибрам, Дворжак завършва цялата партитура за 8 месеца, от април до ноември 1900 година.
Музика, създадена с голяма любов, след дълго отсъствие от обичните родни места, сред любими хора, зеленина, слънце и простор - това е “Русалка”. Либретото е дело на известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил.
„Русалка” е приказка за водната нимфа, отдала любовта си на човешко същество. Но дали операта е всъщност изискана и спокойна или по-скоро зловеща и странна? Този въпрос си задават критиците в Ню Йорк след възстановената през февруари постановка на режисьора Ото Шенк от 1993 година. От една страна, те поставят бурния оркестър на Яник Незе-Сеген, който акцентира върху симфоничния и ритмичен размах в партитурата. Наричат оркестъра му дори „дивашки”. На другия полюс е мекотата и изисканата елегантност на Рене Флеминг. Нейната популярност сред американците нарастна неимоверно след като на 2 февруари сопраното откри финала на Националната футболна лига, тъй наречения Супер боул, с прочувствено изпълнение на националния химн. Макар и носителка четири пъти на наградата Грами, това не попречи на критиците да нарекат изпълнението й „вокално и драматично предпазливо”. Вероятно такъв е прочитът на ролята за Рене Флеминг. Русалка не е обикновена влюбена девойка, горяща в страст и тревоги. В нея живее не само любовта, но и студената природа на русалката. Само на смъртните е дадено да обичат и единствено човешката душа е дарена с небесен покой – това говори тя на баща си Водния дух.
Рене Флеминг пее за първи път прочутата Песен към месеца от първо действие на операта през 1988 година като победител в конкурса Metropolitan Opera Auditions и това е първата и поява на тази сцена. Тогава е 29-годишна. През 1990 година пее за първи път в „Русалка” в постановка на операта в Сиатъл.
Това е ролята, която ме изстреля на върха – споделя певицата. През 1998 година е първият и цялостен запис със сър Чарлз Маккерас и Пражката филхармония. През 2002 г. реализира дивиди със Сергей Ларин, Джеймс Конлън, оркестъра и хора на Парижката опера.
Връщайки се към тази роля, сякаш се връщам у дома – казва Флеминг. На сцената на Метрополитън този месец й партнират полският тенор Пьотр Бечала, елегантен и страстен в ролята на Принца. Магьосницата е мецосопраното Долора Заджик, която пее същата роля и в записа от 1998 година. В ролята на Чуждоземната принцеса е сопраното Емили Магий, дебютантка на сцената на Метрополитън опера. Бас-баритонът Джон Релиа е Водния дух, баритонът Алексей Лавров е в ролята на ловеца, тенорът Владимир Хмело – горския, сопраното Джули Булиан – помощник-готвача.
В една от паузите ще чуете интервю с Рене Флеминг.
Съдържание на операта
