Калина Бозева от „Междуетническа инициатива за човешки прав“ каза в предаването „Хоризонт до обед“, че всяка една държава трябва да има много строго говорене, когато се нарушават езикови права на съответните малцинства в други страни: Странно е държава /бел.ред. България/, която прави настоятелни искания пред други държави за правата на своите езикови малцинства, да има почти близка до нулата уреденост на изучаването на майчиния език в собствената страна. Можем категорично да кажем, че в регионален план България има най-мизерното на законово ниво осигуряване на изучаването на майчин език.
Калина Бозева посочи, че в някои райони на страната има 80 на сто малцинствено население, но въпреки това по темата не се мисли.
Орхан Тахир от „Гражданско общество в действие“ каза, че според официалната статистика на МОН в България няма деца, които да учат като майчин ромския език, но според НСИ има такива. Той обясни, че има подготвени преподаватели по ромски език, но никой от тях не преподава. Според Тахир има връзка между липсата на преподаване на майчин ромски език в училище и ранното отпадане на ромски деца от образователната система.
Главният редактор на вестник „Ереван“ Вартануш Топакбашан обясни, че в едно училище в Пловдив и в едно в София има деца от арменски произход, които изучават майчин език. Минимумът за сформиране на паралелка е 7 деца, казва тя:
Ние дори тези седем деца не сме в състояние да ги осигурим, точно поради политиката, която се упражнява от държавата в продължение на няколко години. Формално децата имат право да се обучават на майчин език, но практиката е съвсем различна. Държавата не полага никакви усилия, за да подпомогне изучаването на майчин език.
Председателят на Дружество на учителите по турски език за Южна България” Харун Бекир каза от своя страна, че законът дава възможност за правното обезпечение на обучението по майчин език, но не задължава училищата да го правят. В случай, че не се съберат достатъчно желаещи деца, това право остава нереализирано. Липсата на интерес, според него, не е основното. Харун Бекир каза, че от 1992-ра година не е издаван учебник за преподаване по турски език, а и нормативно обезпечаването с такива учебници не е регламентирано.
По неофициални данни през учебната 2013/2014-а година около 9 хиляди ученици посещават часове по майчин турски език в различни региони на страната. За сравнение в средата на 90-те години учащите са били 100 хиляди.
По темата Сабри Алагьоз - председател на Турския културен център „21-ви век” каза, че до 1960-а година обучението по турски език е било нормално, но след това нещата коренно са се променили.
Можете да чуете интервютата на Ирина Недева и дискусията в звуковия файл.
