Ивилина Алексиева, изпълнителен директор на Института за модерна политика коментира в „Нашият ден”:
„Като начало се поставя въпроса имаше ли юридически основания президентът Плевнелиев да върне кодекса, заради вече известните тестове. В мотивите на президента, той отбелязва в началото позитивите на изборния кодекс, изрежда свои принципни несъгласия с кодекса, които е поставял на общественото внимание и преди. Текстовете обаче, които президентът върна не бяха по тези принципни въпроси. Той първо оспори новия начин на формиране на ЦИК. Тук атаките са в три посоки. На първо място президентът счита, че трябва да се придържаме към наложения до сега консервативен модел на формиране на ЦИК, а именно в нея с предимство да са хора с опит в изборното законодателство и с подходящи професии - юристи и математици. НС обаче е приело един друг подход и той е да се разшири палитрата от професионални направления. Това не са юридически аргументи. Ще подчертая, че аргументите на президента Плевнелиев са по целесъобразност. Той не оспорва конституционната съобразност на текстове, не твърди че има юридически противоречия. Това, което прие НС беше на базата на обществения натиск. Доста неправителствени организации поискаха по-широк състав на ЦИК. На второ място в това направление президентът атакува факта, че членовете на ЦИК няма да могат да работят на трудово или служебно правоотношение на друго място, но пък ще могат да сключват граждански договори, което означава да упражняват свободна професия. Според мен президентът няма основания за това, тъй като ЦИК за първи път под натиска на европейските партньори и Венецианската комисия, се конституира като постоянно действащ орган. Т.е. напълно логично е лицата, които постоянно ще работят в ЦИК да не могат да работят в друго правоотношение. И най-сетне в тази част, като че ли президентът е леко обиден, че традицията до сега той да назначава с укази (след консултации) всички членове на ЦИК се променя, като ръководството на ЦИК ще се избира директно от парламента. Президентът счита, че се отнемат негови правомощия, но това не е конституционно закрепено правомощия, така че той не може да се счита за ограбен откъм правомощия.
В други европейски държави ЦИК се избира направо от парламента, или се назначава от правителството или от министъра на правосъдието. Аргументите ръководството на ЦИК да се избира директно от парламента са логично обосновани, защото ЦИК отговаря за произвеждане на избори за НС, Европейския парламент, местни, но и за президент. При обсъждането на кодекса възникна и въпроса за оседналостта, защитаван от ДПС, които казаха че ще търсят съдействие от президента за разглеждането му в Конституционния съвет. Той се е произнесъл вече по този въпрос във връзка с предходния Изборен кодекс, станал обществено известен като „Кодекса Фидосова”. Конституционният съд воден от конституцията на страната ни и редица международни актове, по които България е страна, постанови че въвеждането на принципа на оседналост не е в противоречие с конституцията. Въпросът е относно времетраенето на оседналостта, като оседналост повече от 6 месеца се приема за прекомерна. В този смисъл аз не виждам основание за ново конституционно питане.”
