Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Парламентарната демокрация е тотално изчерпана, смята бившият конституционен съдия проф. Георги Марков. В предаването "12+3" по "Хоризонт" той сподели, че в преходните разпоредби на Изборния закон има текст, който обезсмисля решението на Кръглата маса, касаещо избора на Велико народно събрание. Никое мнозинство досега не се е опитвало да промени Закона за избор на Велико народно събрание от 1990-а г., според който, при свикване на Велико народно събрание 200 от 400-те депутати трябва да бъдат избрани мажоритарно, а останалите – пропорционално:
В момента две партии, които дори не са спечелили изборите, напротив загубили са ги, и то за пореден път, без обществен дебат, без да информират обществото, тръгват, между другото, между тези 500-600 члена, които - кой ги чел, кой не ги чел, прокарват в преходните разпоредби, забележете, отмяна на този консенсусен закон и слагат в главата за Народно събрание и избор на Велико Народно събрание, приравнявайки единия избор на другия. Разликата между обикновеното и Великото народно събрание, тя не е само в броя на депутатите, тя е огромна като правомощия. От тук нататък, сега, ако имаме, догодина или по-догодина избори за Велико народно събрание, което рано или късно ще е неизбежно, според този изборен закон, 400 души трябва да избираме по партийни листи, което е много голяма крачка назад в българската демокрация.
БСП и ДПС нямат вот да правят такива промени, категоричен е конституционалистът. Той изтъкна също, че винаги председателят на ЦИК е бил излъчван от партията, спечелила изборите. Дали имаш или нямаш хора в ЦИК няма отношение към резултатите от изборите, но има значение от гледна точка на това в една демокрация гласът народен да е водещ, изтъкна юристът:
Българският парламент, специално мнозинството в него, каза: "Да. Ние приехме закон, че ще има двама зам.-председатели на ЦИК, но ние ще нарушим закона, ще има само един, защото президентът бил го нарушил за неговата квота. Дори и да приемем, че държавният глава или някой друг орган е нарушил този или някой друг закон, ми то си има ред как това нещо да бъде атакувано. Но можеш ли ти като парламент да кажеш: "Ще нарушаваме закона, защото и други го нарушават"?
