Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От началото на този месец в общественото пространство не стихва отзвукът от провокативната идея на Калоян Илиев-Кокимото, да представи преди Великден своя проект „Еротична нотка в колелата на християнската машина", в градската галерия на Варна. Изложбата, в която авторът представя колажи на свещеници с изплезени езици, беше „забранена” от Варненската митрополияи не можа да се открие на 5 април. Няколко дни по-късно и Общинския съвет на Варна излезе с решение, че такава изложба не може да бъде показана в Градската художествена галерия на морската ни столица. Като мотив беше посочено, че процесът на опазване на културното наследство, в който активно участва галерията, чрез която държавата осъществява своята културна политика, се реализира в тясна връзка с всички компетентни държавни и общински органи, както и със Светия синод към Българската православна църква. Което вероятно означава, че тези институции помежду си трябва да действат и изразяват мнение в пълно единодушие, подкрепяни от неправителствени организации и гражданското общество Този сблъсък на мнения отново ни накара да да се замислим за свободата на твореца и има ли място цензурата в едно демократично общество.Какво се случи с българската култура в периода на този безкраен преход, който и до този момент продължава? И не е ли време да създадем и един Музей на българския преход? На тази тема разговаряме с нашия събеседник Стефан Софиянски. Той е министър-председател на служебното правителство на България от 13 февруари до 21 май 1997 г., бил е кмет на София 9 години, 7 месеца и 17 дни, спечелил три последователни мандата след 1995 г.
