Режимът, който управлява Сирия е диктаторски. Той обаче не е единственият такъв в региона. От 3 години има опити за смяната на режима в Сирия. Там сме свидетели на големи трагедии и сериозни човешки загуби, на горчиви разкази и истории на преживелите войната. Кризата в Сирия не ни дава никакво основание да бъдем оптимисти за изхода ѝ. В конфликта там са намесени различни държави и групировки. Ако победят джихадистите или представителите на екстремистките организации , това ще донесе до голямо сътресение в Близкия изток. Асад и неговата управляваща върхушка са убийци, но дали го харесваме, или мразим, е ясно, че никоя от страните в конфликта не може да го ликвидира. Може да се изненадате или да се учудите на това което ви казвам, но в Сирия има много хора, които го обичат и подкрепят и това не са само алевитите от негова секта. Това важи и за останалите течения в Исляма, както и за християните, арабите и кюрдите. Мисля че ситуацията в Сирия е умален мащаб на цялостната картина в Близкия изток. Това, което се предлага като решение, няма да доведе до края на този режим и войната в Сирия. В Тунис, Либия, Египет, както и в Ирак и Йемен, за кратко време видяхме, че режимите паднаха. В Сирия конфликтът влиза в четвъртата си година и режимът продължава да има контрол върху държавата. След 36-месечна съпротива режимът на Асад оцелява и става все по-силен. Това трябва да ни накара да изследваме какви са тези причини, които водят до увеличаване на силата му.
„Арабската пролет“ не успя в Сирия, защото там опозицията е главно от екстремисти, смята ученият:
За съжаление, силната опозиция в момента в Сирия е екстремистката и те ликвидират всички останали, които им се противопоставят. Те не се водят от хуманните принципи и са изградени на античовешка основа. Това, което виждаме в конфликта в Сирия, не сме го виждали в други войни. И затова и не съм оптимист за развоя на войната в Сирия. Явно е, че няма друго решение за Сирия, освен политическо, и трябва Башар Асад да бъде част от това решение, защото той представлява сила в страната и тя не трябва да бъде изолирана. Асад е диктатор, но трябва да се признае, че той има подкрепата на част от хората в Сирия. Неговият край трябва да е демократичен и политически, а не чрез конфликт. Ако продължава тази война и тероризмът, Асад ще стане още по силен.
Кувейт има особено мнение за политическата част на проблема в Сирия, допълни ученият:
Кувейт е много категоричен по отношение на хуманитарното измерение на конфликта в Сирия. Не можем да бъде равнодушни пред тези факти, но в политическата част на проблема Кувейт има особено мнение. В тази посока особено мнение има емирът на Кувейт, който беше външен министър на страната близо 45 години. Преди да стане емир на Кувейт, той непрекъснато беше в движение, разговори и консултации, дори нямаше постоянен адрес на пребиваване в Кувейт. Според мен няма решение на Сирийския конфликт, без да участват всички на масата на преговорите, включително Башар Асад. Другият вариант е външна военна намеса, но и това няма да е лесно, защото кризата в Сирия ще се разпростре не само в хуманитарен аспект, но и политически. Голям процент от кюрдите, живеещи в Сирия, ще започнат да отиват в съседните държави. Друга част, която не е от мюсюлмански произход, ще отиде в Ливан и дори в Израел. Не забравяйте, че Сирия е една умалена картина на процесите в Близкия изток и затова трябва да се вземат предвид всички фактори в конфликта там.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
