Има данни, които за пореден път показват възможността за икономически реалности, които дават шанс за увеличение на доходите. От друга страна социалните показатели се влошават още по-драматично. Около 5,5 млн. българи вече живеят с доход на член от 4-членно домакинство до 340 лв., т.е. това продължава да създава много ярки знаци за бедността в България. Около 50% от българите живеят в риск от бедност по данни на „Евростат“. Това, което може да се промени, е отношението на правителството, отношението на работодателите към заплащането на труда. Имаме 2-3 реални числа, които могат да обосноват подобно поведение. На първо място брутният продукт на България отдавна задмина това, което имаше като свое ниво през началото на промените, вече около 40% произвеждаме повече отколкото произвеждахме през началото на тези 24-годишни безкрайни промени. Всъщност получаваме около 86% от това, което сме получавали през 89-та година, измерено през съответните стойности. Тази огромна разлика между това какво произвеждаме и какво получаваме през различни показатели води след себе си едно дълбоко и трайно усещане сред всички българи за една несправедливост в разпределението на произведеното, коментира Димитров и подчерта, че на места работните заплати не само, че не растат с необходимите темпове, а дори спадат. Според него в сектора на производството на лекарствени вещества и продукти, както и в производството на метали и метални изделия, има реални възможности за увеличение на заплатите. КНСБ настоява за законодателни промени, с които да се формират доходите на работещите. Според изследване на синдиката 54 на сто от работниците заявяват, че техният труд не е отразен реално в заплащането.
От властта искаме две неща – ясни регламенти, т.е. изменения в Кодекса на труда, както и правителството да поеме ясен ангажимент за промяна в политиката спрямо всички бюджетно финансирани дейности, категоричен е Димитров. Според обществената оценка, хората в бюджетните системи трябва да получават от 50 до 80% по-високи заплати. По думите му най-силно недооценени са работещите в здравеопазването, при това средните кадри, следва образованието и културата. Веднага след това се нареждат индустриалните кадри.
Бизнесменът Иво Прокопиев каза от своя страна: Ниското ниво на доходи всъщност обрича на популизъм голяма част от всички останали политики. Докато няма разбиране как те нарастват, как се създава механизъм за тяхното устойчиво нарастване, не инфлационно, без да застрашават бизнеса и общата стабилност в икономиката, няма как България да продължи своето развитие напред. Изключително важен момент в дискусията за доходите са – на ниво фирма те трябва да следват ръста на производителността на труда. По-голямата тема обаче е друга – да има яснота в обществото и между хората, които взимат решения за икономическата политика - кой създава доходите, кой създава работните места – това са предприемачите, работодателите, бизнеса. Докато няма тази яснота и докато техните интереси, как се формират техните нагласи, настроения, тяхното доверие, докато не се изяснят тези механизми – кой ги кара да инвестират, каква подкрепа имат, как спестяванията стават инвестиции, каква е институционалната рамка, която ги подкрепя, политическият риск, политическата корупция – всички тези неща в момента са пречка доходите да нарастват, пречка са фирмите да инвестират и да създават нови работни места. /.../ Предприемачите в момента са в изключително незавидно положение. По-скоро с тях има война, отколкото да се създават условия те да инвестират и да създават нови работни места. Докато този проблем не се адресира, с мерки тук там, може би ще бъде възможно да се подобри положението на определени групи, неголеми, но като цяло няма как доходите да нарастват устойчиво без икономиката да върви напред. Ние сме в осми период на отчетена дефлация. Няма икономика в света, която да е осигурила ръст на доходите, докато в нея има дефлация. Нещо базово не е наред в икономиката и то трябва да се адресира. Основни институции, които трябва да създават равен достъп до пазара, еднакво разпространяване на информация, защита правото на собственост, гарантиране на договорите в момента в държавата не работят. Докато не започне тяхното модернизиране, имам предвид съдебна система, независимите регулатори, и докато те отново не работят неутрално, не в посока на някой интерес, а в посока на икономиката и на всички инвеститори, няма как България да привлече нови инвеститори, защото никой не й вярва в момента.
Прокопиев коментира и проекта „Южен поток“: Всеки, който твърди, че с „Южен поток“ ние постигаме някаква диверсификация, все едно твърди, че гасим пожар с бензин. Напротив – ние значително увеличаваме зависимостта си от Русия, като добавяме освен енергийната зависимост, и финансова такава, защото, за да реализира този проект, Българската държава залага целия си енергиен сектор. /…/ Най-големият проблем, за да направим финансов анализ на проекта, е, че няма никаква информация за него. Абсолютно недопустимо е проект за 4,130 млрд. евро да бъде забулен в такава мистификация и мъгла.
На същото мнение е и енергийният експерт Христо Казанджиев. Според него правителството е „икономисало“ истината за проекта "Южен поток": Фактът, че проектът и инвестиционното решение беше прието при абсолютна липса на задължителни предварителни договорености, говори, че поредица от български правителства - от тройната коалиция насам, са изключително силно зависими от руската страна, за да подпишат един такъв проект, който буквално заробва България, който ще отнеме значителни публични средства, които иначе биха се използвали за нуждите на обществото. Тази икономия на истина всъщност цели да заблуди обществеността и да не покаже до каква степен българските правителства буквално продават българските интереси.
Според експерта едно незачитане и несъобразяване с правила на ЕС говори за тотална промяна в геополитическата ориентация на България. Той подчерта, че България е единствената страна, която е подписала крайно инвестиционно решение, с което си е отрязала всички възможности за отказ от проекта без санкции. Ако проектът бъде продължен, страната ни отново ще търпи санкции, този път от ЕС. Според него тези санкции ще са освен финансови, но и политически. Най-вероятно България се стреми да получи някакви възможности за асоцииране към Евроазиатския съюз, който сформира Русия, разчитайки на някакви облаги, загърбвайки ангажиментите си към ЕС, смята Казанджиев.
Новият представител на България в Световната търговска организация Атанас Папаризов отказа да коментира проекта Южен поток". Той направи коментар за предстоящите дискусии в Световната търговска организация. По думите му е много важен проблемът за споровете между инвеститор и държава. Не е допустимо страните, които водят социална или екологична политика, да бъдат съдени в международни арбитражи и да бъдат ограничавани в своите действия на основа на инвестиционно споразумение, каза той и добави: Този въпрос възникна с пълна сила във връзка със споразумението ЕС – САЩ и той предстои да се дискутира. Стремежът на Комисията е да направи едно всеобхватно споразумение не само за движение на стоките през границата, но свързано и с инвестиционния климат, а може и с ГМО. Такива въпроси ще се разглеждат и в СТО. България трябва да има активна позиция при определяне на позицията на ЕС.
Целия разговор чуйте от звуковия файл.
