На предстоящите евроизбори 17,6% от гласовете биха получили ГЕРБ, а БСП – 15,9%, ако вотът бе днес, показва проучване на "Алфа Рисърч" за април. Според изследването електоратът на ГЕРБ е по-голям от този на левицата, но е по-немотивиран. ДПС заема трето място с 6,2% подкрепа, като активизира по-малък брой избиратели. На следващите места са партии, които също имат шанс да изпратят свой представител в ЕП. Това са "България без цензура", АБВ и Реформаторският блок. Най-популярна сред хората е партията на бившия журналист Бареков, но електоратът й е непостоянен. Резултатът за април на ББЦ е 4,9%.
С по 4,5% са АБВ и Реформаторският блок, които имат по-сигурни избиратели. Подкрепата за "Атака" е 2,5%, НФСБ – 3%, "Синьо единство" – 0,9%. "Зелените", заедно с още няколко политически формации със сходни имена, имат 1,3% от гласовете.
За момента хората, които имат желание да гласуват, са 46%. Наблюдава се лек ръст в сравнение с март, но също така се покачва и критичността към развитието на страната и дейността на държавните институции. Песимисти за състоянието на страната вече са 58% от българите. Оптимистите са намалели от 20% на 13%. Според проучването дори тези, които подкрепят кабинета, са неудовлетворени от обстановката в България.
За първи път сме включили в нашето изследване всички 21 партии и коалиции, които са заявили желание за участие в изборите, каза социологът от "Алфа рисърч” Боряна Димитрова в интервю за предаването на "Хоризонт" "12+3".
Първото, което виждаме от данните е, че в предизборната надпревара влизат три групи партии, които са с много ниски резултати. Първата група се формира от БСП и ГЕРБ. Втората конкурентна група, също твърде интересен резултат, които наблюдаваме, се формира от трите партии, които са много близко до изборната бариера – „България без цензура“, АБВ и Реформаторския блок. Третата конкурентна група партии – националистическите партии – Националния фронт за спасение на България, „Атака“, каза Димитрова.
Димитрова обясни и прогнозата си за предстоящата предизборна кампания: Много неща е възможно да се случат от тук нататък и това ще зависи основно от поведението и избора на избирателите какво ще предприемат от тук нататък до 25-и май. Това не е картината на изборния резултат, който ще видим на 25-и май. Това е една възможност хората да се ориентират какво се случва, за да могат да вземат своето решение. Три са възможни сценария, които ние виждаме на база на нагласите, които наблюдаваме. Първият възможен сценарий – наблюдаваме известно увеличаване на избирателната активност – един феномен, който вече започваме да регистрираме. Много е възможно избирателната активност да нарасне. Какво би се получило при по-висока избирателна активност? Нарастват шансовете на партиите, които са около бариерата да излъчат свои евродепутати. Вторият възможен сценарий – спад на избирателната активност, ако кампанията е изключително остра, напрегната. Намаляването на избирателната активност във всички случаи ще води до потъване на по-малките партии и тогава ще останат основно партиите с големи твърди ядра. При такава хипотеза вероятно само една от по-малките партии ще успеят да прескочат бариерата и ще имаме максимум една друга партия, четвърта, с един мандат в ЕП. Последният сценарий е рязко ограничаване на избирателната активност. Тогава мандатите биха се разпределили единствено и само между ГЕРБ, БСП и ДПС.
Цялото интервю с Боряна Димитрова чуйте в звуковия файл.
