Всички започват да говорят за социология, когато има избори, а ролята й е точно обратната – да бъде глашатай на гласовете на хората, а не огледало на рейтингите и лицата на политиците. За съжаление, в България социологията все по-често започва да се свързва с електорални проучвания, заяви доц. Кабакчиева и допълни: Държавата и всички ние трябва да настояваме социолозите да търсят важните за нас въпроси, а наблюдаваме, че се случва точно обратното. Народното събрание вместо постоянно да се интересува от мнението на хората, закри институцията, която трябваше да дава това обществено мнение – НЦИОМ. Институтът по социология се превърна в Институт за изследване на обществото и знанието. Има страх от сериозната социология, защото тя би поставила нелицеприятни въпроси.
Тя каза, че Българската социологическа асоциация има свои критерии за добре провеждани изследвания, но не могат да задължат всички агенции да членуват в нея и съответно да спазват критериите.
Има един Институт за модерна политика, който накрая изчезна от публичното пространство. Той даваше най-драстичните и странни прогнози и това не трябва професионалната общност да го допуска, смята доц. Петя Кабакчиева.
Според нея за разликите в социологическите прогнози има няколко причини: Изглежда хората се притесняват да кажат откровено мнението си, че ще подкрепят партия, която е в опозиция. Винаги има завишаване на вотовете при изследвания за управляващите. Второ – степента на мобилизация на твърдите ядра явно беше различна. Трето – има купен вот, който няма как социолозите да изчислят.
Доц. Кабакчиева каза, че не е я изненадал толкова вотът за "България без цензура", колкото подкрепата за ДПС. Тя прогнозира, че може да има изненади и на следващи избори, защото социологическите проучвания не мерят нагласите на българите в чужбина.
