Има гигантска разлика между това, което най-общо се нарича пиар послания, представяне, срещи с избиратели, участия в телевизионни и радио предавания и това, което най-общо се нарича реклама. ББЦ инвестира много пари за покриване на техните митинги, което няма нищо общо с пиара. Това си е едно елементарно рекламно представяне. ГЕРБ се дистанцираха тотално от всякаква инвестиция. При тази гигантска посредственост на рекламни послания имам чувството, че колкото по-малко партиите инвестираха в пиар или комуникационни проекти, толкова по-малко грешаха.
Случаите на пренареждане на листата чрез преференциален вот е добър пример за лош и непохватен пиар, смята Максим Бехар:
Новият закон позволява преференциално подреждане на кандидатите и пиар кампаниите трябваше да бъдат насочени към това обяснение. Това не беше направено. /…/ Не ми се иска да обиждам колегите, но голяма част от консултантите на партиите си свършиха работата малко през просото. Ако съберете посланията на всички политически сили, няма да видите нищо по-различно от 1990-а, 1991-ва година. Най-големите усилия трябваше да бъдат хвърлени за представянето на партиите онлайн – във форуми, блогове и социални мрежи. Там се хвърлиха т.нар. "тролове" с обидни послания. Това изяде главите на много политици, защото те разчитаха на това, че ако в един форум има 10 хиляди души и те напишат 5 хиляди кофти неща за техните опоненти, всички ще гласуват за тях, а не за техните опоненти.
Според пиар експерта в предизборните клипове трябва да се каже какво ще направи една политическа сила, а не какво опонентът не е направил.
Цялото интервю с Максим Бехар можете да чуете в звуковия файл.
