Чуйте разговора с арх. проф. Людмил Вагалински за изложба „Каменни паметници от колекцията на НАИМ-БАН''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Те са в центъра на София: сред шума на автомобилите и човешката глъч. Така сме свикнали с тяхното мълчаливо присъствие, че дори рядко хвърляме поглед към тях- каменните свидетели на времето. Намират се в онова особено пространство при Националния археологически институт с музей-БАН, което трудно бихме нарекли дворно място, но изпълнява такава роля. „Двор” в административното сърце на столицата е направо луксозно понятие. Едва ли си даваме сметка, че този малък зелен „остров”, със старинни, каменни паметници, всъщност е логичен, плавен преход от съвремието към срещите с миналото, които ни очакват в музея… Каменната експозиция на открито няма работно време. Тя е там: и когато отиваме на работа…. Когато притичваме между институции и делови графици през деня… И когато се прибираме вечер, колкото и да е късно… Каква информация за хора и епохи носят тези безмълвни свидетели на историята? - Вече може да я „разчете” и неспециалистът. Поставени са двуезични табели с пояснителни надписи. Това е резултат от съвместен Проект за консервация, реставрация и експониране на каменните паметници от фонда на Националния археологически музей, в сътрудничество и финансиране от Американския научен център в София и с подкрепата на Фондация Америка за България. Почистени и поставени върху постаменти, експонатите добиват нов облик. Само си представете колко непознати за нас траки, римляни, елини са положили умения и характерната за съответното време естетика, за да можем ние, днешните обитатели, да се почувстваме част от една дълга, дълга верига човешки съдби…Ескус (днешният Гиген, Плевенско), Никополис ад Иструм (сегашният Никюп, Великотърновско), Сердика ( София )…Имената може да се сменят, но самите селища остават…Има ги и сега…Искате ли да усетите как „прелитат” епохи, владетели, народи..., вгледайте се в тези изумителни каменни разказвачи, уловете техните философски послания… Най-голямата група паметници ще ви „пренесе” на някогашния градски площад. За гърците – агора, за римляните – форум… Там са издигани храмовете на най-тачените божества. Постройките са пищно украсени: розети, изящни гирлянди, щитове с пресечени зад тях копия, скулптирани бичи глави, изображения на Горгона – Медуза… В Никополис ад Иструм, до агората, има постройка, каквато до момента не е откривана в друг римски град. Нарича се термоперипатос, интересно съчетание от гръцките думи „разхождам се” и „топъл”. Хубаво място за топла разходка- има внушителните размери 69 метра на 28, 30 м.... Когато обитателите на Античния период преминавали във Вечното време, некрополите не отстъпвали по достойнство в украсата: надгробни плочи, дело на прочути ателиета и майстори. Съпътстващи надписи дават информация за социалното положение и етническия произход на починалия, заеманите от него длъжности, роднинските и приятелските му връзки, деловите контакти в други градове. Конкретни изображения от бита допълват картината: косер, огледало, кантароси…И отново архитектурни детайли: розети, лозови филизи, гроздове… Разбира се, боговете са навсякъде- Медюзес (при траките означава също „грижа се”, „лекувам” ), Тракийският конник , Аполон – наречен още „Бащин бог”. Естествено, накъде без Меркурий, покровител на търговията?!... Ако досега само сте хвърляли поглед върху тази „преходна” зона - пространството при НАИМ с каменните паметници, отделете си малко време и поспрете да ги погледате. Тези мълчаливци умеят да разказват…
