Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да имаш семейство не означава непременно да имаш биологично семейство. Семейството е нещо повече от наследствени гени и от покрива над главата ти. Семейството е сигурност, чувство за единство и съпричастност. И най-вече любов… Почувствахме ли се единни, като едно семейство в тези тежки не само за Варна, Добрич и Велико Търново дни? …Успяхме ли да защитим най-уязвимите? Във варненския квартал Аспарухово се намира училището за деца с нарушено зрение “Д-р Иван Шишманов“. Към училището има и интернат. Нито едно от децата не е пострадало защото и учителите, и персоналът първо са се погрижили за тях. „Както се постъпва в едно семейство“ – казва Жулиета Петкова, директор на училището. Като на едно семейство гледат на себе си и младежите, израснали в SOS–домовете. Без значение къде по света са тези домове и без значение, че са деца на различни SOS майки. „Всички ние сме братя“ твърдят Любомир Ахади и Любомир Василев, които вече са в младежки SOS – дом. „Подобно чувство за единство се гради с години“ – твърди Марин Зарков, управител на българските SOS–домове. Още за семейството - не като биологична даденост, можете да чуете в звуковия файл.
