Бавно, много бавно от далечното сиво дрезгаво пространство се приближават две фигури. Бавно, мъчително бавно преминават през стена от вода и светлина, под грохота на водопад. Стават цветни. Държат се за ръце, не е ясно радват ли се на това, че са преминали стената, изненадват ли се, плашат ли се. Постепенно лицата им застиват в гримаса, огромна мъка се изписва върху тях, по телата им продължава да се стичат капки - вече знаеш, че не е само вода, има и сълзи… Бавно, много бавно двете призрачно слаби фигури обръщат гръб и отново се отдалечават, преминават през водната стена и загубват цветовете на живота. Всъщност, това живи хора ли бяха, се питаш...
Тази видеоинсталация влезе в удивителен синхрон с настроението на повечето посетители на откриването на „Водна кула артфест”. Творбата на Бил Виола, отекна в подземното пространство на галерия Рока заедно с текста, който я е вдъхновил:
Личността е океан без бряг.
Взирането в него няма начало или край.
В този свят и в следващия.
Ибн ал’Араби (андалусийски суфист и мистик от XII в.)
Какво още показаха участниците във фестивала и какво предстои да види публиката до 25 юни на различни неочаквани места в София, чуйте в записа от гостуването на главния организатор Ния Пушкарова и госта от Япония - калиграфа Хироши Уета.
