Две бяха причините да идва руският външен министър в България. Едната, според мен, не беше достатъчна, за да го задвижи за посещение в България, а другата е повече от достатъчна. Първо, разбира се, имаше суета, много ритуална плява. Беше направен мащабен опит да се покаже, че Лавров идва, за да подкрепя АБВ и едва ли не персонално Първанов. Работата се размина със смях, леко нервен смях. Сериозното е, че „Южен поток“, който разбира се е важна тема, е достатъчно, за да дойде руският външен министър в България. „Южен поток“ е важен, без съмнение, но ми се струва, че основните неща са изказани. Българската драма е следната – българската политическа класа и едрият български капитал изведнъж някак си много им хареса идеята за „Южен поток“ – големи приходи, интересни инициативи, възможности за развитие, малко свеж вятър ще полъхне. Още повече, че нашият нов партньор САЩ нямат никаква икономическа визия за Балканите. Изведнъж - инициатива за икономическо раздвижване на нашите земи. Дейностите на „Уестингхаус“ в България са интересни, това е опит да се реши проблемът. /…/ Ако се покани американско участие, разбира се, „Южен поток“ ще се превърне от проклятие на родината ни, в благодат.
Втората причина, за да дойде Лавров в България, е много по-интересна, важна и стратегическа, каза Вацев и добави: Лавров намекна, че САЩ трябва да поемат своя дял от отговорността за военното развитие в Украйна. Два дни преди това един знаков функционер от Държавната Дума на Русия го каза ясно – Русия и САЩ навлизат в зона на конфронтация.
Вацев коментира и политическата ситуация в България: Българската политическа класа е уморена. Доминантата на основните събития в България е слабостта, безсилието, творческата невъзможност да се направи нещо ново - това е желанието на всяка цена да се нахраним, да сменим столовете около масата, но масата и ние да сме същите. /.../ Големият въпрос е има ли сили българското общество да произвежда нови политически форми. Хората са уморени и се отнасят с гнуслива усмивка към политическите рекомбинации.
