Корпоративна търговска банка (КТБ) логично не успя да осъществи окончателно изплащане на нейните деноминирани в долари облигации в края на миналата седмица (на 8-и август), съобщиха за агенция Ройтерс двама притежатели на облигации на банката. Това увеличава рисковете, че притежателите на облигации на КТБ ще предприемат законови действия срещу България.
Четвъртата по-големина българска банка спря да функционира в края на юни, когато БНБ я постави под специален контрол, замразявайки всички нейни операции, след като имаше масивно теглене на банкови депозити.
От тогава насам проблемът с банката остава нерешен, тъй като коалиционното правителство на БСП и ДПС подаде оставка и президентът Росен Плевнелиев насрочи провеждането на предсрочни избори в началото на октомври, отлагайки по този начин намирането на решение по казуса с КТБ, докато не приключи независимия одит на банката около средата на октомври.
Централната банка и финансовото министерство изпратиха писмо до Европейската комисия (ЕК), в което обясниха, че те нямат законови правомощия да подновят изплащането на гарантираните депозити в КТБ до 100 000 евро поне до предсрочните избори на 5-и октомври. Това писмо е в отговор на препоръката на ЕК към България да започне да изплаща поне част от депозитите в КТБ. Но в писмото на БНБ и финансово министерство се посочва, че според настоящото българско законодателство гарантираните депозити до 100 000 евро могат да бъдат изплатени само ако дадена банка бъде обявена в несъстоятелност (във фалит). Според тях частично изплащане на депозитите преди това да стане факт (обявяване във фалит на КТБ) може да изложи на опасност усилията за евентуално спасяване на банката. В писмото до ЕК също така се посочва, че Българският фонд за гарантиране на депозитите има едва 2,1 млрд. лева на разположение, докато гарантираните депозити в КТБ са за около 3,7 млрд. лева, като недостигът може да бъде покрит от държавно-гарантиран заем, който обаче трябва да бъде одобрен от действащ парламент.
Тъй като в момента няма действащ парламент, не са възможни промени в настоящото банково законодателство, нито може да се осигури допълнително държавно финансиране за около 1,6 млрд. лева, за да се осъществи плащане на гарантираните депозити, се посочва в писмото. Подобни решения могат да бъдат взети от следващия парламент след предсрочните избори на 5-и октомври.
В края на юли агенция Ройтерс съобщи, че група притежатели на облигации на КТБ, включваща американски и европейски хедж фондове и финансови институции, е формирала комисия на кредиторите и е наела юридически представители в България, в случай че българските власти обявят КТБ в несъстоятелност.
В петък (8-и август) КТБ, която се намира под пълния контрол на БНБ, пропусна срока за окончателно изплащане на нейните облигации, търгувани на международните пазари, след като преди това пропусна през юли срока за плащане на годишни лихви по тези облигации, заяви представител на групата облигационери в банката пред агенция Ройтерс.
Поради липсата на каквато и да съществена комуникация от страна на българските власти, притежателите на облигации в КТБ ще започнат юридически процедури срещу държавата и банката. Българските политици не само рискуват продължителна и скъпа правна битка, но и трайно увреждане на репутацията си като инвестиционна дестинация в ЕС, заявиха те.
Банковата миникриза накара Централната банка на България да поиска през миналата седмица изпращането на спешна мисия на Международния валутен фонд, която да направи задълбочен преглед на състоянието на българската финансова система.
Неспособността на КТБ да обслужи падежите на нейни облигации през юли накара кредитната агенция "Мудис" да понижи рейтинга на тези облигации до "Са" от "В3".
Банката не успя да осъществи крайното изплащане на нейните облигации в размер на 150 млн. долара в петък (8-и август), заяви за агенция Ройтерс мениджър на фонд, базиран в Лондон.
Има седемдневен гратисен период, но ние вече работим по въпроса за стартиране на юридически искове, допълни той.
