Според някои той си остава единствено мистик и езотерик със свои понятия за светлината като нещо живо и твърдения от рода на онова, според което дори атомите имат душа. Според други – мислител от висока класа, разграничил не по-късно от Зигмунд Фройд съзнание от подсъзнание и свръхсъзнание и оценен с възхищение от гений като Айнщайн. За трети е просто духовен учител с космическо светоусещане.
Какво не знаем за Петър Дънов, за неговите духовни търсения, свързани с ватанския език, за проучванията му на границата между френология и антропология, както и за неговите изследвания на физиологията и психологията на цвета? И наистина ли създателят на готската азбука, епископ Вулфила, живял преди седемнадесет века и у нас, остава неговият идеал за личност, както твърдят отделни биографи?
