Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато аз дойдох в Радиото, имаше една атмосфера и много ми се ще тази атмосфера да се е запазила. Тогава се работеше много яко и съществуваше една вътрешна максима, че „не е станал поет този, който не е минал през Радиото”. В Литературната редакция съществуваше нещо повече от отношения, чисто колегиални, имаше някакво приятелско отношение при цялата отговорност на работата. …Тук се спомена името на Слава Семирова. Тя направи много за това да звучат по Българското радио само добри преводи… Една голяма част от тези хора, които сега дават облика на тази преводаческа школа, мина през Радиото, именно през нейната лична школовка. Аз съм минал през това стъргало тука, минал съм през тая школа. …Беше време, когато ние като студенти се препитавахме тук. Може би ако не бяха тия гладни години, аз нямаше толкова да превеждам и щях да имам по-добро име, сигурно, но сега какво да се прави. Бях бедно момче. …Задължен съм на тази добра атмосфера, която съществуваше тогава и която беше наследена от по-предните генерации, много ми се ще и сега да е така. Редакцията на Радиото и за другата редакция, просто да се стимулират кадърните хора.
