Съществуващото вече 25 години разбиране, че в Европа няма политически цели, които могат да се постигнат с военни средства, вече е в историята. Това, което Путин направи в Украйна, т.е. опитът на Путин да възстанови части от това, което навремето беше Съветският съюз или Съветската зона за влияние, лишавайки големи части от народа на Украйна от правото да се определи към Европа, доведе до това, което виждаме в момента – окупацията на Крим, вкарването на военни части в Източна Украйна, дестабилизирането на страната. Това до голяма степен определи и дневния ред на НАТО. В Европа отново имаме използване на военна сила за постигане на политически цели. Това накара държавите-членки на НАТО да направят рязък завой както в разбирането си за Путин, така и да обърнат отново внимание на организацията, която всички знаят, че в последните двайсет и няколко години тръгна по пътя на обиране на мирните дивиденти. Работеше една фабрика за илюзии, че в Европа се е възцарил мир и вече няма да има конфликти. За съжаление, това вече се промени. Това, което НАТО реши в Уелс, е пряко следствие на политиката на Путин спрямо останалата част от Европа и в частност Украйна.
Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, също коментира резултатите от срещата в Уелс:
Крайният резултат, макар и единодушен, което е добре – който демонстрира и сплотеност на Алианса, все пак показа в крайните си решения и различията, с които страните отидоха на тази среща. Така например те не успяха да защитят справедливото искане на САЩ за 2% военен бюджет от БВП на всяка страна до 2020-а година, удължиха този срок до 10 години и не го облякоха в задължително изискване, а остана препоръчително за всяка страна. Това за България не е добре, защото военните очакваха този политически натиск върху българските политици с намерението най-после да проумеят, че ние се нуждаем от средства за модернизиране на нашата армия и това няма алтернатива. Друг резултат, който също отразява известни различия на страните, това е, че постоянното дислоциране на военни формирования в източноевропейските страни все пак не се прие, а се прие идеята за ново острие на силите за бързо реагиране в състав около 4-5 хил. души. Третият момент, който показва търсенето и намирането на компромис, независимо от пълното прекратяване на сътрудничеството с Русия, не бе ревизиран основополагащият документ НАТО – Русия от 2007-ма година и това стана благодарение на въздействието на Германия. Пролича си, че държавните ръководители наложиха една по-трезва оценка на военизираното, дори еуфорично понякога говорене на ръководителите на НАТО. САЩ не можа да прокара 100% своите предложения, което показва, че като че ли ролята на САЩ в НАТО вече не е така тотална, както беше досега.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
