На 17-ти септември на сцената на Античния театър в Пловдив в 20.30 ще излезе португалска фадо певица Крищина Бранко. В ексклузивно телефонно интервю за предаването „Евробокс“ тя изля поетичната си душа. Началото на разговора бе с въпроса: Защо избрахте да се посветите на фадото, след като първоначално бяхте повлияна от джаз изпълтители като Били Холидей, Ела Фитцджералд и Дайна Уошингтън?
Всъщност не съм избирала определен стил, аз бях естествено свързана с джаза, защото слушах повече такава музика, но един ден моят дядо ми пусна плоча на Амалия Родригиш, тя пееше фадо, и разбрах, че фадото говори на универсален език, нещо, за което не си бях дала сметка до този момент, а също така фадото е много близо до джаза и освен това е на моя роден език, така реших, че е добре да навляза по-дълбоко в изучаването на този стил. Фадото е португарският блус и е много близо до джаза.
Помните ли как се почувствахте, когато чухте Амалия Родригиш за първи път?
Почувствах я близка, тя е разказвач на истории и притежава способността да предаде историята така, че да я почувстваш, да влезеш в картината и това беше много вълнуващо. Тази способност притежават само великите артисти, затова и аз мигновено се почувствах привлечена от Амалия и разбрах, че трябва да я следвам.
Първото ви изпълнение пред публика се случва в Амстердам - защо точно там?
Бях на 22, когато пях за първи път пред публика в Амстердам - наистина необичайно на пръв поглед място. Бях студент там, следвах медии и комуникация и една приятелка, която работеше на половин работен ден в една телевизия знаеше, че имам хубав глас и пея, макар и непрофесионално. Тя ми предложи да участвам в една телевизионна програма. Помислих си, че е добра възможност да видя отвътре телевизионно студио и да разбера повече за процеса и така приех да изпея една песен. След няколко дни ми се обади продуцент от португалски произход и ми предложи да участвам в честване по случай Революцията на карамфилите на 25 май - това беше началото и се случи в Амстердам.
По образование сте журналист и затова особено цените поезията и посланието на думите. Кои са любимите ви автори, с кого предпочитате да работите?
Имам специално отношение към думите и поезията, обичам португалския език, не просто защото е моят роден език - той е красив и мелодичен. В това отношение ние сме много богата страна, имаме страхотни поети и писатели, имах възможност да роботя с прекрасни творци и беше лесно да си служа с думите. А музиката завежда литературата при хората и е добър начин да представиш поетична творба на публиката, това е моята гледна точка. В музикален аспект винаги сьм била облагодетелствана да работя с най-добрите композитори и пианисти, а и те също са търсили съвместна работа с мен и се чувствам като галеница на съдбата в това отношение. Що се отнася до поезията - спирала съм се на средновековни творби или още по-стари поеми, на работи на Фернанду Песоа или на други автори от този период, както и преди всичко на съвременни поети, защото много ценя съвременната поезия. Обичам да работя лице в лице, да обсъждаме и да говорим, а това може да стане само с живи хора...
Обичате да разкавате истории, как избрахте 12 разказа за съдбите на 12 жени- протаготисти в албума ви „Alegria“? Кои аспекти в живота ви въодушевяват?
Различните аспекти на живота са много важни, аз лично като артист поне така виждам нещата. Тези 12 героини от моите песни са наистина взети от ежедневието. Трябва просто да погледнете през прозореца и да обърнете внимание на онова, което виждате и чувате и веднага ще намерите някоя история. Затова не мисля, че моите истории са много по-различни от онези, които вие можете да намерите в София - по-скоро значение има кой слуша и обръща внимание на ставащото наоколо - това са ежедневни истории на хора, които живеят в страсова среда. В този албум исках да разкажа какво се случва днес в нашата страна и в Европа. Повечето истории не са весели, става въпрос за хора, които са в нелека житейска ситуация и са под стрес.
Казвате, че живеете и дишате фадо, но вие имате различна гледна точка, не сте типичният фадо изпълнител. Защо вашето музикално пътешествие е по-различно, вън от тъгата във фадото?
Това не мога да кажа защо е така, знам че не съм традиционна фадо певица, но се превръщам в такава, когато пея традиционни фадо песни, защото се старая да бъда вярна на стила и да дам своя принос към традицията. Но онова, което ме преизпълва е да влея нещо ново в този стил. Не мога да кажа, че съм традиционна фадо певица, защото не съм, макар, че все повече разбирам традицията и съм част от нея, но истината е, че съм повлияна от толкова много други култури и традиции и макар че в основата стои фадото, винаги малко се откловянам встрани от него.
Новият ви албум се нарича „Idealist“. Кой избра това заглавие дали вие самата не се чувствате идеалист?
Не аз избрах името, а звукозаписният лейбъл „Юнивърсъл“. Те знаят, че съм идеалист по натура и в музикално онтошение и също така искаха да използват играта на думи - Idealist и Ideal list- идеалният списък - затова бе избрано и това заглавие на албума - това е донякъде моят идеален лист с песни от всичките ми 13 албума и седемнадесет години работа. Също така искахме да покажем на какво сме способни днес с двете нови песни, около които ще се концентрира и следващият ми проект, искахме отчасти да зададем посоката. Онова, което ще чуете са моите любими истории от тези седемнадесет години. Ще се опитам да споделя моята страст към тази музика с вас.
Какво е фадото за вас, как бихте го описали?
Фадото е животът, начин на живот, освен, че е и име на песен или ако щете това е песен, която описва живота на хората от Юга, в една страна, заобиколена от вода, накрая на Европа, обърната към хоризонта, към Новия свят.
Сега е моментът да поканите слушателите ни на концерта си в Пловдив на 17-ти септември в Античния театър?
Ако трябва да ги поканя бих им казала, че ще чуят една акустична, жива група, която е влюбена в музиката, която изпълнява и се надява да я сподели с публиката - искрено и непринудено. Просто чисто удоволствие от музиката. Така че, моля заповядайте.
Какво ще пожелаете на слушателите на Националното радио и в частност на предаването „Евробокс“.
Онова, което желая днес, не само на слушателите на това радио предаване, но и на всички хора е мир, нов поглед към света, към всичко онова, което не сме направили добре и трябва да поправим в нашето общество. Мисля, че е дошъл моментът да помислим над всичко това и копнея да се случи и във вечерта на концерта също. Желая ви всичко най-хубаво.
В края на това интервю може да цитирате ли ваш любим стих?
Толкова много са, трудно е да избера. Ще ви кажа стих от песен, която ще изпея в Пловдив - нещо много типично португалско.
“Ако си тръгна, не плачи за мен”- Крищина Бранко.
