Премиерата на спектакъла е в сряда на 1 октомври и това ще е първата за сезона премиера в ДКТ Стара Загора. В „Артефир“ разговаряхме с автора и режисьор на пиесата Веселка Кунчева.
Александър Михайлов: Разглеждате историята на човек, който е принуден да се върне назад в миналото си и да анализира изживения си живот. Изпитва ли страх човек, когато реши да го направи?
Веселка Кунчева: „Започва със страх и има основание. Когато обаче успееш и преминеш тази равносметка, тогава се освобождаваш от страховете си. Не знам дали при всеки човек се случва подобно нещо. Много хора не искат да се погледнат в очите, а страховете са вътре в нас, а не извън нас. Те са самите нас. Има хора, които не успяват, но вглеждането в себе си е като катарзис и те освобождава. Страхът от смъртта е заложен в нас, но другите страхове се наслагат. Живеем в общество и то започва още от малки да ни създава страхове, които ние след това доизграждаме у себе си. Те стават част от нас. Пораждат се нови и нови страхове, а те пораждат още и още страхове.
В живота си ние се превръщаме в кълбо от страхове. Може някой да приема за особена моята гледна точка , защото хората казва, че страхът от живота движи живота. Не е точно така, защото става дума за страха от смъртта, а не от живота. Впрочем, смъртта и живота са двете страни от едно и също нещо. Спектакълът е за хората, които обичат да се вглеждат в околните и в себе си. За хора, които са търсещи и не са се заровили само в оцеляването в този живот. За хората любопитни към новото, към живота и изкуството. Звучи мрачно, но този мрак е в нас, той яде сърцата ни, душите ни, затова ако успеем да го признаем и преодолеем, се освобождаваме. Не бива да го крием, не бива да се правим, че не съществува.“
