Най-големият източник на оръжия за „Ислямска държава“ е плячката от бойното поле. Това каза военният експерт по оръжията и директор на консултантската компания „Услуги за изследвания на въоръжението“ Ник Йенсен-Джоунс в интервю за предаването „Събота 150“.
Особено показателно е дезертьорството на войници от иракската армия при първото нахлуване на джихадистите в Ирак. Тогава военните изоставиха своето въоръжение и то попадна в ръцете на „Ислямска държава“. Преди това те заграбиха много оръжие сирийските правителствени сили и от други по-умерени групировки от опозицията в Сирия, добави той.
Той обясни и как джихадистите си набавят муниции за откраднатото оръжие:
Процесът е почти същият. Разбира се, в допълнение на плячкосаното оръжие, те си набавят боеприпаси на черния пазар и чрез трафик през границите на съседните държави. Има обвинения, че Ислямска държава е получавала подкрепа от някои племена в Ирак най-вече с тежки картечници и самоделни взривни устройства. Но за това няма още конкретни доказателства. В началото на Сирийския конфликт, преди оформянето на „Ислямска държава“ като групировката, която познаваме днес, много от сирийските бунтовнически групи успяваха да си набавят оръжие от съседните Ливан и Турция. С продължение на времето обаче, когато Ислямска държава се утвърди, основният оръжеен източник станаха Сирия и Ирак. Много от тези доставки, ние наричаме „търговия на мравките“, защото малки количества оръжие се пренасят пеша или с леки автомобили през границата от дребни трафиканти. Представата за масов приток на незаконно оръжие от целия свят към Сирия, всъщност до голяма степен е мит. Повечето от трафика се осъществява от индивидуални контрабандисти и привърженици на Ислямска държава.
По отношение на твърденията, че сирийската опозиция си е набавяла оръжие от държави на Балканите като Хърватия и България, той каза:
Имаме доста силни доказателства, че оръжия, произведени от редица Балкански държави, са се озовали по един или друг начин в сирийския конфликт. Някои от тези оръжия са произведени през 70-те и 80-те години на 20 век и са пристигнали в Сирия законно навремето. Трудно е те да бъдат разграничени от оръжието, което е внесено наскоро. Има някои емблематични модели, които могат да се проследят в конфликта и които носят печата на балканските производители. За тях е сигурно, също така, че не са били на въоръжение в сирийската редовна армия. Става дума за гранатометите М70, противотанковото оръдие М60, и гранатометът РПГ-6. Регистрирали сме по-скорошни доставки на муниции от Балканите, като калибър 76,2х39 и калибър 76.2х54-Р. Има и боеприпаси, които са произведени отдавна, но наскоро са били внесени в Сирия. Напоследък наистина има много независими журналисти които следят от далеч по интернет притока на оръжия и техния принос е значим. Но реалистично погледнато, трябва да има хора на място. Затова, ние работим с източници на терена, с журналисти, хуманитарни служители и хора от други неправителствени организации в Ирак и Сирия, които да потвърдят информацията от интернет. Съвсем наскоро в тези две държави наши сътрудници успяха да направят на място снимки на голямо количество боеприпаси, така че да можем да проследим техния път.
България е цитирана като законен износител на стрелково оръжие и боеприпаси за Йемен. На въпрос дали допуска, че крайният получател на тази търговска пратка в Йемен, после може да я продаде на друг и така оръжието да попадне в ръцете на бойци от Ислямска държава, Ник Йенсен-Джоунс отговори:
Това със сигурност е добър въпрос. За съжаление често срещаме подобни случаи на диверсия. Постоянно ставаме свидетели на тази практика – така нареченият краен потребител предава оръжието на трета страна, която губи контрол над него или не желае да го задържи. Разбира се, че има български оръжия в Сирия и Ирак – български амуниции калибър 76,2х39, 76,2х54Р, български гранатомети 82 мм, български противотанкови оръжия РПГ-7 , ограничени количества българско леко стрелково оръжие – автомати и картечници, но обикновено те са старо производство и е много трудно да се каже дали те са били внесени скоро в страната или преди десетилетия.
На въпрос дали Западът носи отговорност за въоръжаването на джихадистите, той каза:
Това е въпрос за милион долара, както се казва. Определено държавниците и политиците трябва да направят сериозен анализ доколко е в наш интерес да въоръжаваме бунтовнически групи, въпреки риска от разпространението и отклоняването на конвенционални оръжия. Има случаи, в които това е целесъобразно, има и и други, при които не е. Според мен усилията трябва да се насочат върху по-доброто проследяване на оръжията, които се раздават на бунтовническите групировки. Нужно е подробно описание на серийните номера, печатите, електронните чипове – цялата информация, която на по-късен етап може да послужи за проследяване на определена пратка, така че да се прецени, колко от нея е било разпределено другаде. Днес това е много трудно да се направи. Като човек, който се занимава всекидневно с проследяването на оръжия и муниции, бих искал да видя от правителствата, които зареждат кюрдските сили за сигурност с оръжие и муниции, че ще предоставят пълните списъци със серийни номера и производствени печати на техните доставки.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
