„За мен има само един Преподобен... и това е Бийт Ман”
Dead Elvis
„Rev Beat-Man е отвъд емоционалното поле на съществуването и физически той е монумент на тотална концентрация на мистична енергия и озарение от силата на рокендрола”
Human Trash
Когато Преподобният говори, и ангелите, и дяволите мълчат и засрамено се почесват. Защото всяка негова дума е мъдрост и прозрение, идващо издън душа. Преди да замине за кратко турне отвъд океана със сестра Изобел Никол Гарсия от Мексико и брат Дилейни Дейвидсън от Нова Зеландия, Повелителят на блус-траша се съгласи да изнесе кратка сказка за българските си фенове, които ще имат честта да се срещнат с него на живо на 17 октомври в клуб Maze. Публикуваме я дословно в две части. Епизод 1: Reverend Beat-Man и Епизод 2: Voodoo Rhythm Records...
Преди да стигнем до въпроса кой е Reverend Beat-Man, нека си представим малкия Beat-Man отпреди няколко десетилетия, решил да следва своя Beat-Man Way. Кое е това момче?
Израснах в средата на 70-те с музиката на групи като Status Quo и когато станах на 13, баща ми ми подари първата си акустична китара (тогава той свиреше в една група) и така започнах да свиря на китара, което беше краят на прекрасното ми детство. После рокендролът се всели в мен, купих си електрическа китара и трябваше да се изнеса от къщи, защото нещата взеха да стават много шумни и много пънкарски...
И после – директно The Monsters или не съвсем?
Преди да се оформим като The Monsters имахме нещо като ню-уейв група и записахме един сингъл, като от 1986 г. станахме вече The Monsters. Имахме вече група, а в една група трябва да има демокрация, всеки трябва да каже нещо, да предложи нещо и т.н., което понякога е причина идеите да се реализират малко бавно... Така че паралелно с това започнах да свиря и като one man band – Lightning Beat-Man, защото бях млад и енергичен и имах толкова много идеи, които си търсеха пътя как да излязат наяве...
Демокрация? А какъв тип демокрация съществува при one man бендовете?
(Дрезгав смях в телефонната слушалка...) Няма демокрация. Там винаги е пълна анархия!
Умира ли Lightning Beat-Man с раждането на Reverend Beat-Man или понякога Кралят на wrestling rock’n’roll-а възкръсва и в наши дни?
Lightning Beat-Man беше рокендрол-шоу с маски и екстремни борби на сцената, което просъществува 10-12 години. Идеята беше с всеки следващ концерт да става все по-крайно, докато накрая – през 1999г. – не стана прекалено крайно. Изпочупих цялото си тяло, приятелката ми ме напусна, въобще – загубих всичко и почти умрях... И тогава видях Светлината и чух глас, който ми каза да се върна на земята и да проповядвам Blues Trash. И това е, което правя и до днес.
Ако трябва да опиша Reverend Beat-Man с една дума, тази дума може би ще е „неподправеност”, даже не и „автентичност”, а именно „неподправеност”... Кой е Reverend Beat-Man и откъде идва този покъртителен глас?
За мен въпросът не опира до автентичността, защото можеш да звучиш и кристално ясно, и изкривено и пак да си себе си... Просто обичам блуса и всичко, което излиза от мен, има корени в тази философия, не само пеенето, но и светоусещането – диалога, който водиш със себе си, изплюването на проблема, проклетисването на целия свят, а не просто да пееш за това колко е прекрасен светът. Това е блусът... Е, да светът е наистина прекрасен, не отричам, но в него има прекалено много прецакани неща. И това отношение към нещата търся и у музикантите, с които работя, поради което те трябва да имат много здрави топки... А за гласа – има една история: веднъж загубих гласа си за цяла година покрай изцепките като Lightning Beat-Man и посещавах курсове при музикален терапевт, за да си го възвърна. Терапевтката правеше разсвирвания на пианото и аз трябваше да ги повторя (тук няма как да възпроизведем текстово повторението, което е уникално – б.а.)... И веднъж тя ме попита: „Наистина ли си певец? Сигурен ли си, че искаш да пееш?”... Нямам чак толкова добър глас, не става за опера, примерно, а само за траш. Но пък в този глас е вложено цялото ми сърце.
Свири ли Reverend Beat-Man в църкви, или религиозната общност се бои да го допусне в лоното си?
Да, свирил съм и в църкви. Не съм против църквите и религията, вярвам, че е хубаво хората да вярват в нещо и да се държат за нещо. Но когато религията започне да потиска хората, да им казва какво да правят и какво да не правят, да ги сочи с пръст, тогава идва Reverend Beat-Man, за да спре това и да освободи хората... Религията е свързана с отвореното съзнание и свободната мисъл. Ние трябва да се чувстваме щастливи, а не подтиснати в своите вярвания. Не съм супер религиозен, но всъщност съм голям фен на Исус и мисля, че той и до днес е Номер Едно в света.
А цензурата? Направи ми впечатление как песента I See The Light изведнъж изчезна от YouTube (в момента циркулира, качена от Go Citizen!, но не се знае докога)... Имам предвид, тази песен е просто една добра и добре разказана история, не по-различна от „Сто години самота”. Аз поне не виждам нищо цинично в нея? Кого притесняват вашите песни?
Ха-ха, нямам идея кого. Това си е и една забавна история също: тази песен. Но и други мои песни като Fuck You Jesus, Fuck You, Oh Lord понякога се разбират превратно. Идеята ми беше за това колко много хора около нас умират и че някой винаги трябва да обвинява някого за бедите, и че често това е Исус, което е наистина тъжно. Песните ми винаги си имат две страни. Но като видя оклюмали хора, които след някой мой концерт си тръгват усмихнати, това е индикация за мен самия, че съм постъпил правилно.
Кога ще се появи четвъртата част на Surreal Folk Blues Gospel Trash и въобще какво става с музиката на Reverend Beat-Man след 2007-2008 г.?
Малко съм бавен в писането на песни, но имам много нови песни и наскоро издадох албум за лейбъла Sounds Of Subterrania. Имам и съвсем нови и ги свиря по концерти, добри са, уверявам те. Но още не знам как да ги запиша. Искам да запиша албум, а не просто нещо си. В последно време работя и с един акордеонист – Марио Баткович от Словения. И с него също смятам да запиша няколко песни.
Кое идва първо – песента или историята?
Обикновено заедно. Често докато си свиря на китара, а аз свиря много, се ражда някакъв риф, а от него и история, която да искам да разкажа. Точно обратното на случая с The Monsters. В текстовете на The Monsters обикновено имаме само по няколко думи и почти никаква история, а когато съм Reverend Beat-Man, винаги има история. Проповедник съм все пак, трябва да разпространявам послания.
Не съм съвсем съгласен за The Monsters. Песни като Blow Um Mau Mau разказват доста изчерпателни истории, валидни както за златните години на рокендрола, така и за наши дни...
Да, в Blow Um Mau Mau конкретно наистина има история, но тази история е доста дадаистична...
Ако бяхте човекът, натискащ бутоните на света, какво бихте променили в този свят днес?
В света? Ай-ай-ай... Тежка работа. Бих премахнал алчността от хората, омразата, собствеността и парите. И бих им дал повече любов и рокендрол.
...следва продължение, в което Бийт Ман ще ни разкаже за някои от най-новите издания на лейбъла си – новозеландското Wolf Party, интимно-погребалния нов албум Black Moose на The Dead Brothers и индъстриъл-нойз блус проекта на Sudden Infant Wolfli’s Nightmare – все любопитни нови заглавия от каталога на Voodoo Rhythm Records… А дотогава - Stay Trash! И да слушкате!
Концертът ще се предава директно по програма „Христо Ботев” на 17 октомври от 21.30 часа до полунощ, а след полунощ в клуб Maze очаквайте „Нечестиви псалми и разпътни шлагери до трети петли с Longevilo (Go Citizen!)”!
(Интервюто е публикувано и на страницата на Go Citizen!
