„Бийтман: Един човек, един барабан, една китара, един ГЛАС, 10000 причини да промиете душата си и да го последвате в Ада!” – King Automatic
Тези думи на нашия приятел Джереми Малис от Нанси са написани специално за предстоящия концерт на Преподобния в София и започваме с тях, защото Джереми, или King Automatic, както всички го познават, е един от ключовите артисти на лейбъла на Beat Man Voodoo Rhythm Records, за който ще стане дума с следващата ни сказка. Изданията, за които ни се ще да поговорим, всъщност са много повече, но ще се съсредоточим основно върху три от тях, топли-топли, направо от Преизподнята – Black Moose на The Dead Brothers, новозеландската компилация Wolf Party и индъстриъл-нойз-блус албума Wolfli’s Nightmare на Sudden Infant. Но преди това, малко предистория… Като за подготовка за утрешния концерт! Телефонната проповед продължава – Епизод 2: This is Reverend Beat-Man talkin’ to you!
Какво обединява артистите на Voodoo Rhythm Records?
Харесвам, когато музикантите са уникални. Не работя с музиканти – и в рамките на лейбъла, и в групите си – които коипират други групи и музиканти. За мен ако някой звучи като дословно копие на Black Lips или на Green Day, или на когото и да било, това е нещо доста досадно. Не обичам да слушам мултипликации, това, което искам да чия от моите групи и моите музиканти, са те самите. Искам да чуя човека, който стои зад дадена музика. Не се интересувам от хора, които копират дадено звучене и се опитват да го продадат. Вярвам, че всеки един човек на тази земя е уникално парченце от нея и носи у себе си нещо свое, и точно тази уникалност се опитвам да извадя на светло. Толкова много невероятни и уникални неща има около нас, и ние просто трябва да си отворим очите и да ги забележим.
Oсвен че вие сте оттам (ключов факт), кое е това, което прави Швейцария толкова разнообразна страна за траш-рокендрол-пост-кънтри-блус-и т.н. За хардкор-джаз-импро сцената знаем, че е много силна в родината ви – от Steamboat Switzerland до Саадет Тюркьоз и от Кох-Шютц-Щудер до Кристи Доран. Но, следейки изданията на Voodoo Rhythm Records, сякаш можем да кажем същото и за траш-блус-рокендрола – имате Mama Rosin, The Dead Brothers, Urban Junior, да не изброявам нататък…
Ха-ха, да. Но Швейцария, както знаеш, е много малка страна. Не можем да се сравняваме с английската рок култура, примерно. Имаме добра сцена за съвременна импровизирана музика, напълно си прав, в авангардния джаз Швейцария е много силна, но за рокендрол, блус и въобще за нещата, които аз правя, сцената тук е много, много малка. Но ние в ъндърграунда в Швейцария винаги сме заедно. Техно-музикантите не се делят от блус-музикантите. Сцената в Швейцария като цяло си е ориентирана към мейнстрийма, така че ние, ъндърграунд музикантите дори сме длъжни да се държим заедно и да си помагаме. Швейцарците са планинско племе, хората са тежки, сурови, а и забележителни. Не е това, което човек вижда отвън. Швейцария не е Хайди, шоколад, мляко и щастливи хора. Тя си е една сурова страна със сурови, но в същото време приятелски настроени хора, без това да ги прави и по-малко сурови. И ако се огледате наоколо, може да откриете множество тъмни и интересни от тази гледна точка субекти.
Да минем към актуалните издания на лейбъла. Дилейни Дейвидсън, с когото често работите, е натурализиран швейцарец, но най-вече новозеландец. Каква е вашата история с Нова Зеландия и как открихте всички тези умопомрачителни банди, които включихте в компилацията Wolf Party?
С Дилейни сме много големи приятели, свирили сме на много турнета заедно из цяла Европа и Америка. И така, веднъж той ми предложи да ми организира турне в Нова Зеландия и Австралия. И първата група, с която свирих, Heart Attack Alley, направо ме отвя. Това се две момичета – едното пееше, другото свиреше на хармоника, и момче на хармоника. Просто и минималистично, но имаха – без да преувеличавам – ако не звученето на The Cramps, то поне подхода и духа им: „Искам да променя целия свят с рокендрол!”… И така беше по време на цялото ми пътуване из Нова Зеландия – все такива хора срещах по пътя си. Примерно Ейдън, с мистериозното сценично име Ghost Of Tape Man – маорски музикант, който свиреше музика от най-тъмния ъндърграунд на Нова Зеландия. И с тази компилация реших да покажа на света каква невероятна и непозната сцена съществува там, на другия край на земята. Аз просто обичам музиката, непознатата музика от всички краища на света, и когато открия нещо интересно и останало в сянка, се чувствам длъжен да споделя това свое откритие с целия свят. Не го правя за парите, от всяка продукция губя пари, но не мога да спра импулса да го правя. И хората са ми благодарни за това.
Няколко думи за новия албум Black Moose на The Dead Brothers...
The Dead Brothers започнаха кариерата си като погребален ню орлийнс бенд, но не само – те са пътешествие през епохи. Певецът им има арменски корени и в тяхната музика има и много близкоизточни и клезмер мотиви. Плюс рокендрол, блус, театрално звучене, струнни квартети. Наистина не могат да се изброят всички аспекти на тяхната музика и те създаваха тази музика много преди Gogol Bordello да станат световно име. Когато издадох първия им албум, хората ме мразеха. Казваха: „Каква е тази отвратителна музика? Бийт-Ман, ти си луд!”… Провъзгласиха ги за най-лошата група на света… А днес всички обичат музиката им и новия албум е фантастичен – красиви зловещи песни, убийствен глас, много е добър!
И сега - Wolfli’s Nightmare на Sudden Infant. Нещо хем в тотално различен жанр, хем носещо духа на Voodoo Rhythm във всяка изсвирена нота (шегувам се за нотите)…
Да, това е проект на Joke Lanz, индъстриъл-нойз музикант от Швейцария, когото познавам от дълго време, но не бях имал възможност да го гледам на живо. И когато преди три години за пръв път бях на негов концерт, направо останах като гръмнат. Един човек на сцената с всички звучи, шумове и устройства. И невероятен разказвач! Невероятен блусмен! Ако се абстрахираме от всички устройства, установих, че срещу себе си имам 100-процентов истински блус музикант! И едновременно с това, изцяло в традициите на индъстриъл-нойз музиката! След концерта направо отидох при него и му казах: „Джок, искам да запишеш блус албум за моя лейбъл”… И той каза: „Леле!”… И после извика двама музиканти и продуцента Роли Мосиман от Ню Йорк, който е един от пророците на no wave-културата, работил е с Wiseblood, със Swans, с Young Gods и с кого ли още не… 
И така, заедно те създадоха нойз-индъстриъл-блус албум, който Voodoo Rhythm издаде. В този албум има и невероятна версия на Human Fly, Джок е от най-ранните фенове на The Cramps, гледал е на живо едни от първите им концерти. И така…
Малко остана до срещата на живо с Reverend Beat-Man! Вече, предполагаме, всички сте наясно, че ако я изпуснете, ще се разкайвате, ронейки солените сълзи на самосъжалението до края на живота си! 17 октомври 2014, петък вечер, 21.00 ч. – клуб Maze.
А довечера (16 октомври от 21.30 ч.) очаквайте предаване, посветено на Voodoo Rhythm Records тук, по програма „Христо Ботев” – с гласа на Преподобния и с много от музиката, за която вече стана въпрос.
(Материалът е публикуван и от Go Citizen)
