Езиковедът и литературовед, доц. Бойко Пенчев, писател и университетски преподавател, коментира в предаването "12+3" изказа на българина, съвременния език, на който говорим.
Още от времето на Хаджийски е известно, че словосъчетанието "българска работа" е имало негативен оттенък. Десетилетия наред по някакъв начин сме склонни да се принизяваме като общество, да подценяваме и да не вярваме в колективните си усилия и в същото време да демонстрираме високо, често пъти неподплатено самочувствие. Скептични сме към себе си като общност, но всеки се мисли за нещо голямо в личен план, което може би не е толкова лошо, но прави впечатление. Ние не сме от най-мразещите се хора по света. Недоволни сме от, да кажем, политици, от градски транспорт, но говорим на себе си сякаш не можем да променим нищо. Не си вярваме в това, че може да се направи тази стъпка от говоренето към действието.
Езикът отразява негативното схващане на промените на по-скрито равнище. Лека-полека хората ще разберат, че никой не им е виновен, имам предвид Великите сили, големия световен заговор за България. Лека-полека ще разберат, че каквито и хубави спомени тук-там да се появяват за времето на Живков, това не може да се върне. Накрая се надявам, като в приказката за Неволята, да се вземем малко по малко в ръце, може би не изведнъж, и да се захванем и да уредим малко по-добре живота си. Засега още микаме Неволята, по-скоро, оплакваме се.
Анализът на доц. Бойко Пенчев можете да чуете от звуковия файл.
