Имиграцията е голям проблем във Великобритания от поне 10 години насам. Това се дължи на безпрецедентния приток на емигранти. От 1997-а година са се заселили около 5 млн. души. Това наистина е много, каза политическият коментатор Дейвид Гудхарт в интервю за предаването „Нещо повече“.
Около 69% от емигрантите са в работоспособна възраст, докато преди 10 години този показател беше 8 на сто. Едва около 1/3 от британците казват в проучванията, че негативното им отношение спрямо чужденците се дължи на личен опит спрямо тях. Но този емблематичен въпрос разкрива много по-широки аспекти на социалния живот. Един от тях е голямата пропаст, която се е отворила между различните класи в обществото. Една част от британците са били добри ученици. Получили са добро образование, на 18 са отишли в университет, поработили са и в чужбина. Те са свикнали с мобилността и са свикнали да живеят сред хора с различен произход от техния. Този тип британци са около 15-20% от населението. Но има една много по-голяма група жители, които не приемат добре промяната. 60 на сто от населението на страната живее на около 10 мили от мястото, където е прекарало детството си, каза той.
Гудхарт обясни, че в първите си години от управлението си правителството на консерваторите е постигнало сравнителен успех като е намалило броя на емигрантите от държави извън ЕС: Те все още съставляват по-голямата част от общия поток пришълци у нас. Камерън дойде на власт с обещание да намали нетната емиграция до 100 хиляди души годишно. Управляващите се доближаваха до тази цифра през 2013-а година, но после цифрите отново започнаха да растат. Причините не са толкова в броя на новодошлите румънци и българи, които са около 50 хил. и взети заедно общо пристигналите са към 200 хиляди. По-скоро проблемът дойде от кризата в Еврозоната, накарала много млади хора от старите страни-членки на Съюза да дойдат тук.
Той посочи деградиращия ефект на масовата имиграция в страната: Успешните хора, бизнесмените и работодателите са доволни, че могат да наемат трудолюбив младеж от Латвия с висше образование, който няма очакване за нещо повече от минимална заплата. Това е човек, който всеки би искал да наеме на работа в неговото кафене, вместо да плаща на някое британско хлапе от улицата, което едва е завършило училище и има лошо възпитание. Това оказва натиск върху ръста на заплатите, но бизнесмените са доволни от евтината работна ръка за чистачи. Хората на дъното на социалната система във Великобритания страдат от това, но пък има конкуренция на трудовия пазар, която води и до конкуренция з обществените услуги.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
