Щетите, които ще претърпят управляващите от казуса "Слави Бинев", зависят от всички други, освен от управляващите, защото реакцията на обществото е тази, която би могла да нанесе щети. В противен случай няма да им се случи нищо.
Бабикян коментира острите изказвания на знакови фигури в българската култура:
Слава Богу, значи чувствителността на обществото не се е загубила окончателно, защото мога да ви дам няколко съвсем пресни примера, когато реакцията беше сравнително тиха, да не кажа никаква – назначението на Ваньо Танов отново за шеф на митниците, въпреки скандалните случаи, не предизвика почти никакви вълнения, присъствието на Цветан Цветанов в комисията за контрол на разузнавателните средства, въпреки че всички сме наясно за делата, които вървят срещу него, също не предизвикаха кой знае какви вълнения. Така че имаме примери на тишина в гражданската съвест.
Аз лично нямам никакво намерение да се съсредоточавам в нещата над личността на г-н Слави Бинев. Проблемът е във всички останали, а не в него, защото обяснения от типа на "това било аритметично разпределение" и т.н., които чухме днес в тази декларация или изявление, са комични. Няма аритметика в тези неща. Има достатъчен обществен и публичен авторитет и възможност за оказване на парламентарен контрол в дадена сфера. Аритметиката може да служи за оправдание единствено когато говорим за случая "Бат‘ Сали".
Арман Бабикян определи реакцията на парламента по казуса като пълно мълчание:
Тук имаше едно пълно мълчание на 239 души, нямаше дори въздържал се, камо ли гласувал "против". И всички трагикомични обяснения на хора като Радан Кънев, че те не били разбрали, че били гласувани анблок, че никой не ги бил консултирал тях, извинявайте, но това е смешно.
Интервюто на Лъчезар Цветков с Арман Бабикян можете да чуете от звуковия файл.
