Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В доклад на Европейската комисия се правят изводи, че изговарянето на близкото минало вече не е само локален и национален проблем; това е европейски въпрос, за чието решение се търсят общоевропейски решения; сред страните-членки на Европейския съюз не съществува единен модел за осмисляне на миналото; едва пет държави – Чехия, Полша, Унгария, Литва и Латвия, са приели законодателство срещу отричането на престъпленията на тоталитарния режим; време е този период да се превърне в исторически осмислен опит като част от образователната система. Изводи на социолози от представително проучване: „25 години демократични промени в България”: „Днес 32 % твърдят, че много добре познават развитието на България в периода 1944-1989 г., но 31 % са онези, които твърдят, че не знаят нищо за него. Драматична е ситуацията при най-младото поколение - едва 6 % от младите хора между 16 и 30 години твърдят, че знаят нещо за този период. 40 % от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Софийската или Китайската стена.” Откъде черпят познания децата на прехода? Половината от тях изграждат представите си от разказите на по-възрастните си роднини, приятели или познати. Един на всеки 10 е чел за това време от книга, 16 % знаят за него от публицистично предаване, 10 % от изучаваното в училище и университет. Как изговаряме миналото и какво втълпяваме на младите? В разговора участват поетът фолклорист Борислав Геронтиев, който говори и за „Възпятата история”, как историята се доизмисля в народните песни, тук е и поетът хуморист Виктор Самуилов, който чрез сатирични стихове и коментари, ще влезе в двете теми. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
