Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Симеон Идакиев - водолаз, пътешественик, журналист... Великолепен разказвач на истории от подоводния свят, чудните красоти на България и необятният свят.
Трябва да е било някъде 70-та-71-ва година. Имах тука един приятел, с него станахме приятели покрай леководолазния спорт. Казваше се Тодор Пасков. Тогава радиото се казваше „Радио София”. Нямаше никакви други радиа... И една вечер той ми вика: „Ти защо не ми станеш сътрудник в Радиото?”... след което ме изпрати да направя репортаж в Ботаническата градина. Това ми беше първия репортаж, който се оказа добър. И така от тука тръгна. Само че не беше така лесно. Няколко месеца по-късно след като започнах да сътруднича, той вика: „ ... има конкурс за допускане до микрофон. Яви се там. Те няма да те допуснат, но ще те пратят на курс за дикция или нещо такова...” Беше ужасно! Зад стъклото имаше 7, 8, 10, души. Това е комисия, която слуша... След малко се оказа, че ме допускат до микрофон... за мое смайване се оказа, че моят глас бил радиофоничен. За съжаление, аз се разделих с Радиото след няколко години, защото Тошо Пасков отиде да работи в телевизията. Създаде там една рубрика „Море”. Понеже бяхме водолази, аз още не работех никъде на щат, бях сътрудник само. Започнахме да снимаме под вода. И тогава, след като подводния оператор Боби Сирийски катастрофира в Германия, се наложи аз да снимам една седмица под вода. Заснех 40 минути. Материалът се оказа добър. И това беше за редакцията „Съвременник” на Димитър Езекиев. След два месеца ме назначиха в телевизията. И така започнах аз да работя, но маята дойде от Радиото. И какво още си мисля - просто тука се работи по един великолепен начин. Държи се на професионализма, което е просто великолепно. И до сега е така. И аз съм много щастлив, че се върнах да работя в Радиото след толкова години. Чувствам се чудесно тука. Много добре се работи. И винаги съм мислил, че радиото е по-трудната медия, защото нямаш картина, която да ти помага. Всичко трябва да се пресъздаде с глас. Е, разбира се, изключвам музиката, която помага... Поканих Кольо Филипов. Това е както знаем първият телевизионен говорител. Той ми направи един от най-големите комплименти, които съм чувал. Той каза за мене: „Ти си разказвачът”. Ние имаме щастието да работим в една трудна, но изключително интересна медия. Имам много любими неща тука. Вече всичко ми е близко, родно. Аз влизам в студиото като, как да кажа - от една страна е светая светих, от друга е мястото, където аз се чувствам много добре и от където като че ли усещам цяла България, която се е вслушала в програма „Христо Ботев”, което не е вярно, но поне на мен така ми се струва...
