... За първи път идвах и започнах да участвам в различни предавания още като студент във ВИТИЗ. Тогава годините бяха такива, че нямаше други радиа и това беше основното, разбира се, Националното радио… Участвах първоначално в забавни предавания и в радиопиеси… Тогава беше много авторитетно да участваш в „Златният кос” - значи са те забелязали и искат да бъдеш сред най-популярните актьори в България. Аз като млад много исках да участвам в този конкурс - „Златният кос”.
Имаше предавания, които се записваха в провинцията. Примерно отиваме във Враца и там в читалището във Враца, има си публика и се играят скечове, певци пеят песни и такава една шарена програма. Моите първи изяви бяха в такива програми, където още като студент във ВИТИЗ се мярках в съвсем малки роли. Така или иначе около мен бяха зверове-артисти и имах възможност да гледам как те си вършат работата… Парцалев беше много ярък, изключително ярък и надарен човек.
И тука в Радиото сме правили записи и съм участвал с тези, именно, които участваха - всички актьори от Сатиричния театър. Тогава участваха в „Зиг-заг” и „Къдрава антена”. За мен беше голям празник. Все си мисля, че когато човек иска нещо да го каже, ако влага емоция, влага душа, хората ще го разберат. Независимо, че не могат да го виждат в момента. И това е един вид школа, една работа, която е по-различна от театъра, да речем, когато излизаш пред публиката и играеш директно пред нея. В случая, някак си, ти чрез гласа си, чрез емоцията, която предаваш, чрез текста, който предаваш, успяваш да стигнеш до слушателя. За 80 години Националното радио си остава Национално радио. То винаги е на най-висок пиедестал. Да сте живи и здрави и все така да продължавате да работите от сърце…
