Митко Новков е публицист, журналист, литературен критик, писател. Автор на книги и много публикации. Носител на журналистическата награда „Паница”, на приза „Златният будилник” на програма „Христо Ботев” на БНР и други.
Радиото! Аз много го обичам и винаги съм го обичал! То ти дава други хоризонти, дава ти едно пространство, което е необятно… Но това въображение, това изграждане на персона, на визия около гласа, около вокала, хайде така да го наречем, просто е страховито! Аз мога да го сравня с писането…
За първи път като радиочовек, когато се качих тука преди, може би, 10-на години и водех едно предаване за литература, се бях паткосъл от всекъде, и само гледах часовника… аз много се притеснявах, защото гостите напористи и говорят, а аз знам, че в 15.00 трябва да се пуска музика.
А иначе съвсем регулярно ми предложиха да водя „Какво се случва” веднъж в месеца и остави на всичкото отгоре, ами ме и хакнаха точно на 3-и март. При което ме хвърлиха веднага в дълбокото и аз трябваше да се уча да плувам. Изплувах де! Стигнах брега на старата къща!
Радиотеатър! Пиесата „Еднорози”. За първи път го изпитах, честно казано. Признавам си, наистина, пишещ човек съм, не знам какво чувстват хората, когато ме четат, но аз почувствах какво нещо е, когато някакви други хора са се въплътили в твоите думи, думички и ги изкарват от себе си с дух, с емоция, с мерак, с цялото си същество - е потръпнах да му се невиди!
По същия начин, както човека, който възприема само звуково, по същия начин и както човека, който пресъздава само звуково, трябва да си нагажда въображенията, за да може да обеме всички сетива на слушателя. И когато нагаждаш тези въображения, и когато по някакъв начин ги разгръщаш и развиваш, ти самият, дето се вика, не стъпваш по земята. Това е радиото! Не стъпваш по земята! Стърчиш в облаците!
