Предаването „Премълчаната история” от 14 януари беше посветено на премълчаните обстоятелства около убийството на Христо Ботев. Дали това заговор от страна на обкръжението му, на гузните съвести, виновни за провала на мисията, с която е натоварена четата, дали е самоубийство, както смята поетът Стефан Цанев, или е в резултат на черкезки „снайперист”, приложил познатата в Кавказ тактиката – главатарят на противника да бъде издебнат и застрелян от далечно разстояние, след което разбиването на войската му не е проблем.
В предаването гостуваха двама души, които са свързани по свой начин с делото и съдбата на българския Христос.
• Илия Луканов е изследовател на Ботев и неговата чета и е събрал сериозните си документални проучвания в три последователни издания „В търсене на истината за гибелта та Ботев” (2011), „Премълчаните истина за Ботевата чета” (2012) и „Без прошка и без давност” (2013). Авторът разглежда изначалната предпоставеност, възпрепятстваща повече от столетие разплитането на едно, според него, „съдбоносно историческо престъпление”, както и неизяснените отговорности на определени лица, общности и институции.
• Другият гост беше писателят Васил Пекунов, чиито роман „Визитация” е посветен изцяло на „завръщането” на Войводата у нас, в днешно време, за да види отблизо родината си, вече десетилетия след като е свободна и независима република.
Участваха още:
• писателката Неда Антонова, чиято радиопиеса „Щурчето” неотдавна бе излъчена по БНР. Монодрамата й е изцяло посветена на последните трагични часове на поета;
• и един сигурен опонент на тезата, че Ботев е убит от своите, това е историкът проф. Пламен Павлов, който като учен не приема хипотезите, а само съществуващите факти. Проблемът е, че и фактите понякога могат да бъдат фалшифицирани, както, например, комунистическото „Символ верую” приписвано на Христо Ботев, а по-късно това авторство бе напълно опровергано и то по убедителен начин.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
