Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 1979 година в Лондон, в една от многобройните аукционни къщи се продават на търг старинни бижута – сребърен невестински венец със златни орнаменти, великолепна сребърна лента за чело със златни висулки, тежък сребърен пръстен със златен филигран, масивна сребърна гривна, части от други бижута... Историкът Джон Бърнип, който купува целия комплект, се захваща да провери, какво точно се крие зад краткото обяснение на аукциона, че това са бижута, изработени между 14 в. и 17 в. в България. Оказва се, че това е част от съкровището, извадено при незаконни разкопки в крепостта Урвич, близо до днешната българска столица София, скрито в глинено гърне и заровено под пода на една от сградите в крепостта. Вероятно, това откритие го кара да подари своето съкровище на българския Национален археологически музей. Но как украшенията на невестата са се озовали под пода на сградата в крепостта Урвич? Според легендата, през 1371 г., по време на тежката война на България с Османската империя, българският цар пристигнал в крепостта Урвич заедно със съпругата си и двете си деца. Крепостта била малка, но сигурна – била построена върху висока отвесна скала на брега на река Искър, наближала ли опасност, преграждали реката с подвижен бент и тя заливала всичко наоколо. Веднъж обаче, когато царят го нямало в крепостта, османците нападнали изневиделица и защитниците не успели да спуснат бента. Царицата наредила да отведат децата, а после свалила всичките си украшения, за да не я разпознаят, пъхнала ги в едно гърне и го мушнала под дъските на пода… Така украшенията й останали скрити, докато не се появили на аукциона в Лондон. Още за съкровището от крепостта Урвич, за тайните на пловдивската Джумая джамия и за „Небесният свитък” в Драгалевския манастир, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
