Творческият потенциал на българската филмова индустрия е в подем, каза в интервю за предаването „Неделя 150“ Диана Андреева – директор на Националната обсерватория по икономика на културата.
Включването на София в мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО е голямата оценка, която ООН в областта на културата, науката и образованието прави. Това означава, че се оценява последователната политика по извеждане на културата, образованието и науката в рамките на Столична община като приоритет. Това се вижда от 2007 година насам. Другият мотив за включването на София като творчески град на киното е, че почти на 100% филмовата индустрия в България е концентрирана в рамките на Столична община. Дори по време на икономическа криза, особено годините 2009-а, 2010-а, българската филмова индустрия беше в подем по основни икономически показатели, преки чуждестранни инвестиции, заети и икономически принос. Творческият потенциал на българската филмова индустрия, въпреки някои трудности, също е в подем. 2014-а година, освен с творчески град на киното, още една посока, която пое нашето кино - за първи път от последните 25 години се пускат 22 игрални пълнометражни филма. Връщаме се към подема на българското кино през 70-те и 80-те години, коментира Андреева. Тя посочи като голямо предизвикателство българското кино да стигне и до всички по-отдалечени части на страната, не само в София. Според нея читалищната мрежа много лесно може да се превърне в нова възобновена кино мрежа, която да достига до граждани, както и да има по-ниски цени за българско кино.
Преди да се изпълни Законът за филмовата индустрия, чуждите продукции и най-вече "Ню Бояна" няма как да помислят въобще за лобистки поправки и за вкарване отново зад гърба на българската филмова индустрия на текстове в различни закони. Необходимо е създаването на Фонд "Българско кино". Това е практика в почти всички европейски държави или т.нар. втори стълб на финансиране. Това е записано и в правителствената програма в момента, коментира Андреева.
Георги Чолаков – изпълнителен директор на Българския филмов център, коментира: Основната беда, която е от промените насам, е, че започнатата реформа беше лъкатушеща. Реформата тръгна по един правилен път, след което имаше връщане назад, имаше нулеви години и не всичко е в парите. Тази година примерно парите са толкова, колкото бяха и миналата година. Въпросът е обаче как се управляват парите. Всеки иска повече пари, но доколкото аз познавам филмопроизводствения процес считам, че много от филмите могат да се направят и с по-малко пари. Другата съществена пречка – най-голямата грешка за мен в тези години, беше това, че беше прекъсната връзката между поколенията кинотворци. Последните години пробивът на ново име в киното беше силно затруднен. Това, което миналата година се случи на практика, е, че се отвори пътят на младите. От пуснатите филми, над 10 са на млади хора. Това неизбежно ще даде своя резултат. Един от основните проблеми в българското кино от това, което се случва до момента, е, че голяма част от филмите не са точно каквото мислим, а правим редица компромиси в това, което се случва на екрана.
Чолаков каза, че не може да обвини никой в това, че има цензура: Цензурата по-скоро е икономическа. Откакто е приет законът, той е изпълнен само в една година. Надявам се, че настоящето правителство ще направи всичко възможно да осигури колкото се може по-голям финансов ресурс. Големият проблем е това колко филма да се пускат и да тръгват. Надявам се тази година ще бъде добра. Очаквам на Варненския фестивал да има над 16 филма.
Режисьорът Павел Веснаков изказа мнение:
Проблемът досега е бил в това, че не се правят достатъчно филми. Това е причината хората да останат с впечатление, че българското кино не е богато и разнообразно на различни теми и сюжети. Затова се създава впечатление, че то е вглъбено само в темата за прехода и не може да се отдели от нея. Ако започнат да се произвеждат повече филми, този проблем от самосебе си ще изчезне и никой няма да се сети за него след 2-5 години.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
