Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ямболлията Жорж Папазов е сред онези родени в града край Тунджа българи, които поставят България на картата на световното изкуство заедно с Кирил Кръстев, Георги Шейтанов, Георги Господинов в най-ново време. Жорж Папазов е сред първите художници-сюрреалисти, макар че – вероятно поради типично нашенския индивидуализъм, отказва на Андре Бретон да се включи в ръководеното от поета сюрреалистично движение, което води до неглижирането и на моменти дори остракирането му. Той самият обяснява решението си, че не харесвал всичките тези интелектуалистки организирани общества, в които догмата преобладава над творчеството. В своите творби обаче той доказва, че начинът му на рисуване е на световно ниво и с нищо не отстъпва на такива представители на сюрреализма като Ив Танги, Жоан Миро, Макс Ернст. Всички тези велики имена на съвременното изобразително изкуство заедно с Пабло Пикасо, Андре Дерен, Константинуш Бранкузи, Тристан Цара, поета Марк Жакоб и още много други са негови познати, за някои дори може да се каже, че са му и близки приятели. Но като че ли най-близък до себе си Жорж Папазов чувства друг роден в България велик художник от Парижката школа (ако не броим, разбира се, близката му дружба с Дерен), родения във Видин Жул Паскин. За Паскин Папазов дори има книга, както, впрочем, и за Дерен. И точно това е интересното в дейността на Жорж Папазов – че той не е само рисуващ, но и пишещ човек. Защото, ако като художник той все пак е коментиран от български интелектуалци, достатъчно е да споменем монографията за него от Кирил Кръстев, Димитър Аврамов също има критически коментари за него, то писмовната му дейност е напълно забравена. Е, ако оставим настрана филипиките на Богомил Райнов, които той отправя към художника по повод книгата му за Жул Паскин. Именно тези негови творби в полето на литературата, спомените и мемоаристиката са в центъра на предаването. Поводът за това е книгата на проф. Румяна Станчева „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното”, издадена от ИК „Колибри”. Ще стане дума още защо Жорж Папазов си остава чужд на българската визуална култура между двете световни войни (за него съществува само един позитивен текст от Сирак Скитник, а изложбите му са посрещнати дори с присмех или най-малкото с резервирано неразбиране), защо сюрреализмът, в чиито пространства се изявява Папазов-художникът, не намира почва в България, както твърди проф. Светлозар Игов, с какво неговите книги се изявяват и като апология на българското, ако приемем заглавието на една книга с избрани статии на проф. Александър Балабанов. За да говорим всичко това, в студиото бяха проф. Румяна Станчева, автор на книгата, Ивайло Милев, зам.-директор на НХГ, Аделина Филева, директор на СГХГ, Пламен Петров, изкуствовед и куратор.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
