Вероятно не са много хората у нас, които са чели или чували за Димитър Шишманов – юрист, дипломат, писател, хуманист. Далеч по-известен е неговият баща проф. Иван Шишманов – литературовед, фолклорист, радетел на паневропейската идея, държавник, с чието име е свързано създаването на редица културни и просветни институции в страната. Преди няколко години у нас излезе биографичната книга на проф. Елена Михайловска за сина Шишманов „Създадени сме и за размишление…”. А преди дни в София премиерно бе показан документален филм за него, спечелил наградата на Съюза на българските филмови дейци на фестивала „Златен ритон”. Сценаристи са проф. Михайловска и Константина Гуляшка.
Димитър Шишманов има късмета да се роди в семейство на интелектуалци с широки познания. Майка му е дъщеря на известен украински професор. Младият Шишманов владее няколко езика. Любопитно е например, че докато учи право в Швейцария, пише писма до родителите си ту на френски, ту на немски. По-късно изпод перото му излизат повести, сборници с разкази, роман, пиеси…
В онези години между двете световни войни той наистина е имал популярност – разказва в интервю за Радио България Павлина Желева, продуцент на филма. – Но след това, заради работата си в тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията, покрай дипломатическите постове, които е заемал, политиката му изиграва много лош житейски номер. Защото става жертва на събитията, осъден е от т.нар. Народен съд и е разстрелян. И в целия период на тоталитарния режим името му е под пълна забрана. Но странното е, че по-късно, след демократичните промени, тази забрана се превръща в забрава.
По време на Втората световна война Димитър Шишманов е министър на външните работи за по-малко от година. Въпреки че винаги е бранел интересите на България, новата просъветска власт му отрежда най-тежкото наказание. На 1 февруари ще се навършат 70 години от неговата смърт.
Режисьорът на филма Ралица Димитрова е избрала интересен подход да представи Шишманов – с най-важните периоди от неговата биография, но и с вплитането на игрални моменти в сценария. В образа му се превъплъщава известният български актьор Атанас Атанасов.
Струва ми се, че в жанра на портрета това е категоричен успех за филма, защото той търси мостове към миналото – отбелязва Павлина Желева. – Тази привидно тиха и много „събрана” творба всъщност се опитва да гради различни пластове в себе си и го постига. Филмът те кара да размишляваш, да съпреживяваш. Тъй като книгата на проф. Михайловска се казва „Създадени сме и за размишление”, то този филм е благородна алтернатива на другото кино – за развлечение.
